— Какво казва? — обърна се Мат към Аруула, без да мести погледа си.
Не му отговори. Също беше напълно омагьосана от тези абсурдни събития.
Онова, което се случи тогава, изясни на Мат впоследствие какво е разпоредил облеченият в броня дангалак. Очевидно е разпределял останалите мъже по двойки, към всеки е придал индивидуален противник.
И с Мат не беше направено изключение. И срещу него идваше някой. Някакъв момчурляк, още по-млад от Ларн. Вероятно още имаше жълто около устата. Но беше въоръжен с два меча и демонстрираше такава гневна решителност, че Мат почти отскочи назад!
Момчето се нахвърли с крясък, размаха остриетата на мечовете си и се засмя като лудо, когато Мат насочи пистолета си към него.
Матю не искаше просто ей-така да застреля момчето. Вместо това избягваше ударите на противника си.
Естествено момчето не се впечатли от пистолета. Оръжието трябва да му се е сторило жалко. Просто не знаеше за какво става дума. Пък и откъде ли да го знае?
Но, изглежда, не се ядосваше, че противникът му е невъоръжен. Напротив, това очевидно само разпалваше усърдието му. Смяташе, че лесно ще се справи. Вероятно вземаше Мат за глупак, за страхливец, който просто се оставя в ръцете на съдбата.
Момчето извиваше мечовете в ръцете си, сякаш бяха лишени от тегло. Следващият му удар мина плътно до главата на Мат, та му се стори, че усети как му бяха обръснати няколко косъма.
— Окей, момче, стига толкова! — изръмжа Дракс. И накрая натисна спусъка!
Изстрелът почти се изгуби сред шума на битката, която бушуваше като шибано от бурята море. Куршумът предизвика искри в настилката на Пиацата, на две педи от краката на момчето. То изквича като прасе, отскочи назад и загледа безпомощно Мат в продължение на две-три секунди. Тогава сведе поглед и го прикова в пистолета.
— Изчезвай — каза Мат и посочи с глава към края на Пиацата. Същевременно вдигна оръжието и заплашително го протегна към младия си противник.
Той отстъпи още крачка назад. Тогава ръцете му се разтвориха. Мечовете издрънчаха върху настилката. И накрая момчето побягна. Отначало бавно и непрекъснато обръщайки се назад към Мат, после по-бързо, сякаш хиляди дяволи го следваха по петите му.
Копието на един ездач на гущер спря момчето, преди то да напусне Пиацата.
Ездачът сякаш се беше появил от нищото, беше препречил пътя на младия мъж и без церемонии го остави да се наниже на копието му. Кървавото острие на оръжието се показа от гърба на момчето.
С рязко движение отхвърли мъртвия настрани и издърпа копието от трупа. Привидно празният поглед от черните му очни ямки обаче остана прикован в Мат Дракс.
Леко дръпване на поводите и гущерът се обърна тромаво и се затътри към Мат.
Мат вдигна „Берета“-та, прицели се. Изстрел.
Гущерът вдигна високо глава, изфуча и изсъска. През лявото око на животното куршумът беше влязъл направо в мозъка му. Като на забавен кадър се килна настрани и тежко се стовари на земята. Ездачът падна от седлото, изтъркаля се между сражаващите се и изчезна от полезрението на Мат. Поне за момент.
Той се огледа за Аруула, извика името й. Тя му отговори през грохота и дрънченето на оръжията. Мат я откри малко по-надалеч, сама въвлечена в двубой, и забърза към нея.
— Не съвсем честно, не съвсем галантно — изръмжа Мат, когато се нахвърли отзад на противника на Аруула и заби дръжката на пистолета си в тила му. Мъжът безмълвно се свлече на земята.
— Внимавай, Маддракс!
От предупреждението на Аруула почти нямаше нужда. Части от секундата преди това очите й се бяха ококорили уплашено и Мат инстинктивно се метна настрани.
Нито миг по-рано!
Ездачът, чийто гущер беше убил, се появи зад него. Копието, което трябваше да прободе Мат в кръста, не го улучи. От легнало положение Мат захвана с краката си тези на другия и го събори на земята. Аруула изби копието от ръцете му. С удар с пистолета си Мат извади от строя и този дангалак.
— Ларн и Ноона? — каза трескаво. — Къде са? Трябва да изчезваме!
Аруула се огледа. Но в суматохата беше почти невъзможно да откриеш някого. А освен това и други проблеми бяха по-належащи!
Онзи тип с гущера, когото Мат нокаутира, изглежда, притежаваше наистина железен череп. Като същински дявол скочи, отново с копието в ръце!
Този път се опита да нападне Аруула.
Мат беше по-бърз.
„Берета“-та излая. Куршумът проби дупка в покритото с рогова броня чело на дангалака и го накара да отхвръкне назад.
— Там! — извика Аруула.
Мат проследи с поглед протегнатата й ръка. Друг ездач на гущер идваше в тяхна посока. Очевидно изстрелите не бяха останали така незабелязани, както се надяваше Мат.