– Харис смята, че не е направил нищо нередно – сподели с екипа Ник. – Твърди, че е нямал никакво намерение да нарани жените, които е следил, и че през цялото време целта му е била единствено да започне връзка.
– Какъв е проблемът да използва униформа точка ком, като повечето от нас? – провикна се някой. Ник изчака смехът да затихне.
– Очевидно сайтовете за запознанства вонели на отчаяние – отвърна инспекторът, като повтори думите, които Харис беше използвал. – Люк Харис предпочита онова, което нарича тръпката от преследването. Смятам, че от сега нататък няма да е толкова тръпнещ.
Телефонът на Кели иззвъня. Погледна дисплея, като очакваше да види името на Лекси на него, но беше Кати Танинг.
– Една от свидетелките – обясни на Ник и вдигна телефона си към него. – Извинете ме. – Прие обаждането, излезе от залата за брифинги и тръгна към собственото си бюро. – Здравей, Кати, добре ли си?
– Да, благодаря. Обаждам се, за да ти кажа, че вече не съм в Епинг.
– Преместила си се? Това е малко внезапно.
– Не точно. От много дълго време обмислям идеята да се махна от Лондон. Тогава се появи това място в Ромфорд, което не е толкова далеч. Не можех да се отпусна в старото си жилище, дори и след като смених ключалките.
– Кога ще се местиш?
– Вече го сторих. Трябваше да дам едномесечно предизвестие, но хазяинът искаше да пребоядиса, преди да обяви жилището под наем, затова ме пусна по-рано. Всичко се нареди доста добре.
– Радвам се.
– Всъщност това не е единствената причина, поради която ти се обаждам – продължи Кати. Поколеба се. – Искам да оттегля показанията си.
– Някой да не ти създава проблеми? Да не би статията в "Метро" да ти се отрази негативно? Защото ако си била заплашена...
– Не, няма нищо такова. Просто искам да забравя всичко. – Кати въздъхна. – Чувствам се зле... знам, че направи много, за да намериш крадеца на ключовете ми, и се държа чудесно, когато ти казах, че някой е влизал в къщата ми.
– Съвсем близо сме до откриването на човека, който стои зад сайта – прекъсна я Кели. – Когато го обвиним, ще имаме нужда от твоите показания.
– Имате и други свидетелки, нали? Други престъпления? Онези бедни момичета, които са били убити – техните престъпления са важни, а не моето.
– Всичките са важни, Кати. Нямаше да ги разследваме, ако не вярвахме в това.
– Благодаря ти. Ако смятах, че показанията ми ще решат нещо, щях да ги оставя, наистина. Но няма да го сторят, нали?
Кели не отговори.
– Имам една приятелка, която свидетелства по един случай миналата година – продължи Кати. – Семейството на извършителя я тормози с месеци. Нямам нужда от това. Открива ми се възможност да започна на чисто в нова къща, за която никой няма ключове. Наистина всичко случило се е доста плашещо, но се радвам, че не бях наранена – просто искам да забравя.
– Мога ли поне да те уведомя, когато обвиним някого? В случай че промениш решението си?
Настъпи дълго мълчание.
– Предполагам. Но няма да променя решението си, Кели. Знам, че е важно такива хора да влизат в затвора, но и моите чувства си имат цена, нали?
Правеха всичко заради жертвите, помисли си Кели, раздразнена от намека, че не е така. Смяташе Кати за една от най-надеждните свидетелки по случая и се разочарова, че не е била права. Отвори уста, за да я предупреди, че отказът ѝ да свидетелства може да я превърне във враждебен свидетел[25] или дори да бъде порицана от съда за отказа си да сътрудничи.
Не каза нищо. Нима преследването на справедливостта оправдаваше третирането на жертвите като престъпници? Думите на Лекси изникнаха неканени в главата ѝ. Пое си дълбоко въздух, преди да заговори.
– Чувствата на жертвите са единственото нещо, което е от значение. Благодаря ти, че ми се обади, Кати. – Кели прекъсна разговора, облегна се на стената и затвори очи. Върна се в залата за брифинги едва когато се увери, че е поставила емоциите си под контрол. Брифингът беше приключил и в офиса на ЕРУ отново кипеше усилена работа.
Отиде при Андрю Робинсън, до когото стоеше Ник, придърпа си един стол от близкото бюро и се присъедини към тях.
– Все още ли преследвате парите? – попита Кели, която си беше спомнила фразата, която детективът от "Компютърни престъпления" използва по време на последната им среща.
– Определено. Проследих плащанията от кредитните карти на инспектора, Гордън Тилман и Люк Харис. Били са направени към акаунт в Пейпал... като този. – Андрю взе един празен лист от принтера и написа три имена – РАМПЕЛО, ТИЛМАН, ХАРИС. – Парите са тръгнали от тези три източника... – мъжът нарисува стрелички под всяко от имената – ...и са стигнали тук... – огради думата Пейпал с кутийка – ...след което са продължили дотук. – Още една стреличка и още една кутийка, но този път около Банкова сметка.
25
Враждебен свидетел – свидетел, чиито показания не са в полза на страната, която го призовава. – Бел. Прев.