– Телефонният номер – каза Лусинда, обърна се към бялата дъска зад себе си и подчерта огромните червени цифри: 08094733968 – го няма в нашата система. Освен това е невалиден, което прави включването му в обявата – ако не е по грешка – напълно безсмислено.
Нямаше нищо безсмислено. Този номер беше там с причина. Кели се загледа в увеличената обява от "Лондон Газет" зад Лусинда. Под снимката имаше някакъв текст.
За повече информация посетете уебсайта. Там ще намерите всичко необходимо. Спазвайте условията.
Уебсайтът, да, но после какво? Каква беше паролата?
Ник се беше преместил до Лусинда, разпределяше задачите и обясняваше на екипа колко е важно да го държат в течение за всяка една новина. Кели се взираше в обявите и се чудеше какво пропускат.
– На този етап от разследването получаваме много информация, без да сме наясно как е свързана тя – казваше Ник. – Онзи, който е публикувал обявите в "Газет", или обявява намерението си да извърши престъпление, или спомага за извършването на престъпления от други извършители.
Кели слушаше само с половин ухо, умът ѝ работеше. Какъв беше смисълът от една обява, без да има начин за връзка? Защо да изпращаш потенциалните клиенти към уебсайт, без да им даваш необходимото, за да влязат в него?
0809 4 733 968
Кели стана от мястото си, беше споходена от внезапна мисъл. Ами ако телефонният номер не беше никакъв телефонен номер, а парола?
Увери се, че звукът на мобилния ѝ е изключен, отвори "Сафари" и въведе уеб адреса.
Стрелката премигаше срещу нея. Набра 0809 4 733 968 в бялата кутийка и натисна Enter.
Паролата ви не е разпозната.
Кели потисна въздишката си. Напълно уверена беше, че телефонният номер е ключът. Затвори браузъра си и на екрана ѝ се появи есемес.
Нямам търпение да те видя дове4ера. Обади се + кажи дали 6те закъснее6. ХХ
От този начин на изписване – комбинация от букви и цифри, – Кели можеше да разбере, че изпращачът на съобщението е Лекси, без дори да поглежда името ѝ. Не познаваше някой друг, който все още да пише съобщения, все едно деветдесетте не си бяха отишли. Представи си как сестра ѝсе мръщи над малкия дисплей и търпеливо натиска всеки бутон на древната си нокиа, за да премине през буквите.
08094733968
Една мисъл започна да се оформя в главата ѝ и тя изведе клавиатура на собствения си дисплей. Погледна към четворката и към буквите под нея.
G.H.I.
Протегна се с една ръка към бележника си, отвори го на една от страниците, махна капачето на химикала и записа буквите, без да сваля очи от телефона си.
Под седмицата имаше четири букви: P, Q, R, S. Кели записа всичките.
Следваха две тройки: буквите D, E и F.
Пишеше като освирепяла, нищо около нея не съществуваше, докато обработваше и последните цифри. Вдигна бележника си и се загледа в написаното, търсеше някакъв модел, дума.
I. Пауза. S.E.E...
I SEE YOU[22].
Кели си пое рязко въздух. Вдигна поглед и видя, че инспектор Рампело я гледа със скръстени ръце.
– Има ли нещо около разследването, с което искаш да ни запознаеш?
– Да, сър – отвърна Кели. – Мисля, че има.
Първото сватосване, на което станах свидетел, не беше нещо, което да привлече интереса на полицията.
Имаше една жена, която пътуваше по линия Бейкърлу. Всеки петък тя слизаше на Пикадили Съркъс и си купуваше лотариен билет за ЕвроМилиони.
– Това са печелившите числа – казваше тя на мъжа от будката, докато му подаваше парите.
Онзи се засмиваше.
– Така каза и миналата седмица.
– Този път съм сигурна.
– И миналия път така каза.
Тогава двамата се засмиваха. Стана ми ясно, че това е разговор, който водят всеки петък по това време.