Потръпна от силата, зараждаща се в душата му.
— Приемете искрените извинения на тайпана — поклони се почтително Питър Енг. — Но просто няма физическа възможност да приеме поканата ви.
— Няма значение — любезно се усмихна Тцун-Трите клетви. — С вас се познаваме почти толкова отдавна, колкото и с Андрю Сойър, господин Енг. Аз зная, че вие сте негово доверено лице и напълно го замествате — ръката му леко се повдигна. — Но тази среща трябваше на всяка цена да се проведе преди понеделник.
— Тайпанът долови важността на поканата ви и взе съответните мерки — кимна Питър Енг. — Надявам се те да бъдат достатъчни.
— О, напълно, господин Енг. Напълно!
Минаваше девет, двамата китайци се намираха в каютата-офис на Тцун, а самата джонка беше закотвена в пристанището на Абърдийн. Нощното небе над главите им водеше тежка битка с блестящите неонови реклами на Кралската колония.
Тцун-Трите клетви затвори очи и се остави на едва забележимото полюшване на палубата под краката си. Всичко ще бъде наред, кимна в себе си той. Имай вяра, нещата ще се подредят както трябва.
Появи се една от дъщерите му. В ръцете й имаше поднос със сервиз за чай и току-що приготвена морска храна, от която се вдигаше пара.
— Говори се, че рибата най-добре укрепва духа, господин Енг — промърмори Тцун. Отвори очи и със задоволство проследи сръчните движения на втората си дъщеря. „Добре съм възпитал децата си“, въздъхна той, а на глас добави: — Надявам се да имате апетит…
Питър Енг, облечен в безукорен ленен костюм, бяла риза и вратовръзка на точици, любезно склони глава:
— В този час винаги имам апетит, уважаеми господин Тцун.
Въпреки това изпитваше леко помръдване в стомаха, което се появяваше в мига, в който стъпи на кораб. Нямаше никакво значение, че джонката е закотвена в пристанището и люлеене практически липсваше. Стомахът му ставаше нервен само при мисълта, че не е на сушата.
Като дете го бяха хвърляли във вода, това направи по-големият му брат. Макар да беше плитко, той все още помнеше чувството на смразяващ ужас от потапянето сред морските вълни и лишения от въздух мрак.
Тайпанът научи за необичайната му слабост по време на едно пътуване с ферибот. Доста се учуди от този факт, срещащ се съвсем рядко сред китайците, свикнали с водата още от пеленачета. Посъветва го да иде на психиатър, но Енг все отлагаше. Просто не виждаше как една измислена от „гуай лох“ наука, може да му бъде в помощ.
Сега, наложил си любезността да приеме храната на домакина, той се стегна до крайност. Всъщност стегна се стомахът му.
Докато траеше вечерята, разговаряха за незначителни неща, съвсем според китайските традиции. За времето, за децата на Тцун, за семейството на Енг… И двамата внимателно избягваха деловите въпроси, дори онези, които пряко ги засягаха.
Най-накрая втората дъщеря се появи да разчисти посудата и да замени празната кана с пълна. Заедно с чая донесе и бутилка „Джони Уокър“ — черен етикет, която остави на масата в компанията на две старомодни кристални чаши.
Сега всичко е въпрос на време, въздъхна в себе си Питър Енг. Тайпанът го повика в кабинета си веднага след обаждането на Тцун-Трите клетви.
— Положението става напечено — съобщи му с лека усмивка той. Факт, който при него свидетелстваше за задълбочен и сериозен размисъл. — Достопочтеният Тцун желае да се видим довечера. Но аз искам на срещата да отидеш ти — очите му станаха сериозни и напрегнати. — По две причини. Първата от тях е, че ще покажем на Тцун моето желание да го изслушам, без да проявявам прекален интерес… Това ще го направи по-малко предпазлив. Може би ще ти разкрие нещо — волно или неволно, което не би споделил с мен…
— А ако има готово предложение за нас?
— О, несъмнено го има — отвърна Сойър и седна обратно в креслото си. — Но ти ще се държиш необвързано, Питър. Мисля, че това е от особена важност. Тцун ще поиска бърза сделка, най-вероятно до понеделник, когато ще се отвори борсата. Няма да даваш положителен отговор, дори офертата му да е съблазнителна. Ще изчакаме до последния момент, което ще рече неделя вечер, преди да проявим какъвто и да било интерес. Тогава обаче несъмнено ще имаме по-добра база за преговори…
Питър Енг направи върховни усилия да се успокои, докато домакинът пълнеше чашите с кехлибарено питие. Макар и изключително лека, храната започна да тежи като оловна топка в стомаха му. Направи три дълбоки вдишвания и издишвания, после изпи наведнъж силно подсладения чай от хризантеми и веднага се почувства по-добре.