— Какво става с този свят? — промърмори. — Никой от семейството ми не би посмял да зададе подобен въпрос, но ти го правиш… Ти, една жена! — главата му учудено се поклати.
— Не исках да те разгневя, татко — промълви тя, пристъпи крачка напред и се отпусна на колене пред него.
— Недей, дъще — промърмори той. — Недей… — дълбоко в душата му нахлу топлина, събудена от синовното й покорство. То беше нож с две остриета топлината на нейната всеотдайност съжителстваше с независимостта на духа, която беше част от нейното обучение.
— Някои неща не можеш да знаеш, въпреки че си част от „юн-хюн“ — промърмори той.
— Защо? Джейк положително ще започне да задава въпроси. Колкото по-дълго сме заедно, толкова повече ще са те. Нима няма да е по-добре, ако имам готови отговори?
Той остана неподвижен, сякаш изобщо не беше чул думите й. После бавно се раздвижи.
— За момента е по-добре Джейк да знае малко. Това е най-трудната част от задачата ти. Но тя трябва да бъде изпълнена без повече въпроси.
— Ти ме познаваш добре, Боу-сек. Далеч по-добре от децата ми, дори от жена ми. Аз съм човек на традициите. Ако човек обърне гръб на своето наследство, той губи всичко. А поддържането на традициите живи е единственият начин да се предпазим от унищожаването на своята култура. „Гуай лох“ вече успяха да ни отнемат много неща, въпреки това продължават да ни притискат. Те са ненаситни. Искат всичко!
Тцун-Трите клетви я погледна с изведнъж остарели очи. Прииска му се да я докосне, макар това да беше странно за китайците желание. Тя му беше много скъпа, сърцето му тръпнеше от обич. И тази обич, подобно на мъката му за Китай, понякога заплашваше да залее високите стени на търпението му. Ръцете му леко помръднаха върху облегалките на креслото.
— Никога не обръщай гръб на традициите — промърмори най-сетне той. — Ще бъдеш изкушена от деловите маниери на Златната планина (имаше предвид Америка), от изтънчеността на английското „общество“. Някой ден ще се събудиш и ще откриеш, че харесваш мъжете от Запада, техните бързи коли, тяхната философия. Ще откриеш, че мечтаеш да бъдеш приета от тях и вече си забравила родния край…
Блис почувства Тцун близо до себе си. При нормални обстоятелства това би я стоплило, но сега ясно усети напрежението и тревогата му.
— Ще направя всичко, което изисква от мен „юн-хюн“ — тихо прошепна тя.
Тцун-Трите клетви я погледна, опразни уискито в чашата си и въздъхна:
— Зная, Боу-сек… Зная.
Столингс се събуди късно, някъде след единадесет. Примигна и се втренчи в циферблата на часовника си. После си даде сметка, че се върна в хотела чак в три. Нощта беше тежка, наситена от присъствието на Якудза.
Спусна крака на пода и прокара пръсти през разрошената си коса. Не можеше да си спомни с колко души беше разговарял, колко различни теми беше обсъждал. Естествено, не стигна доникъде. Макар да владееше отлично японски език, той си оставаше гайжин. Чужденецът не бива да бъде допускан до вътрешните проблеми на японското общество. По дяволите, въздъхна той. Предстои ми още един ден в Токио, още блъскане в бетонната стена!
Стана и забеляза мигащата лампичка на телефона си. Вдигна слушалката и поиска да го свържат с рецепцията. Съобщиха му, че долу го очаква някаква бележка.
— Кога е пристигнала?
— Съжалявам, сър, но аз започнах работа в девет, а тя вече беше тук.
Столингс остави слушалката, отбелязвайки си, че трябвала разпита нощния администратор. Отиде в банята и в продължение на десет минути остана под ледения душ. Едва тогава започна да се чувства отново човек.
Нахлузи ленен панталон в защитен цвят, нагоре облече кафява риза на райета. Обу леки мокасини, върху раменете си наметна яке. Слезе долу, взе бележката от рецепцията и продължи към ресторанта.
Поръча си портокалов сок, препечени филийки с три пържени яйца и голяма кана черно кафе. За пръв път изпита задоволство от факта, че беше отседнал в „Хилтън“.
Отвори плика след първата чаша кафе.
Научих, че се интересувате от особено деликатни сведения. Без съмнение си давате сметка, че отговори на вашите въпроси могат да се получат трудно, особено ако се вземат предвид евентуалните последици. Тези отговори са опасни също като въпросите, от което следва, че са и доста скъпи. Моля, днес, точно в 12.30 часа да бъдете на спирката на метрото в Гинза.
Подпис нямаше, пликът беше абсолютно чист. Липсваше марка и печат на пощенски клон, което означаваше, че е бил донесен на ръка. Снощи никой нищо не му предаде, макар че на прибиране мина само на метър от рецепцията и взе ключа си от нощния администратор. Което означава, че бележката е пристигнала някъде между три и девет.