— И тъй, и тъй се опитвам да ги откажа — промърмори той.
— Похвално — промърмори Ву Айпинг, но от тона му личеше, че изобщо не повярва на тази малка лъжа. В рамките на тридесет секунди Жанг изгуби толкова от достойнството си, колкото при нормални обстоятелства не би си позволил да изгуби за година. Стана му неприятно и реши да стори всичко възможно, за да промени хода на събитията.
— Времето ми е малко, затова ще ви помоля да бъдете кратък — рече предизвикателно той.
— Както желаете — кимна Ву Айпинг и започна да сгъва дългите си пръсти пред лицето му. — Ще бъда откровен. Докато Ши Зи-лин държи под контрол армейското командване, нито аз, нито някой друг от членовете на тъй наречения „кун“ може да направи нещо съществено за промяна на политиката ни. По тази причина реших да сменя тактиката — на лицето му се появи бледа усмивка. — Вие, другарю министър, ще ми доставите… хм… вътрешна информация за хонконгската операция на Ши Зи-лин. Искам да знам всичко за нея, при това в кратки срокове. — Дланите му се разтвориха като листенцата на отровно цвете. — Защо да не започнем още сега?
Жанг Хуа изпита остър недостиг на кислород в дробовете си. Никога през живота си не беше срещал китаец като този насреща му. Вдигна чашата и механично я опря в треперещите си устни. Беше твърде развълнуван, за да усети вкуса на чая. Просто почувства устата си пълна с течност и конвулсивно преглътна.
— Трябва да се примирите с фактите, приятелю — продължи Ву Айпинг. — Ши Зи-лин вече е твърде стар. За ваше нещастие — и сериозно болен. Състоянието му се влошава с всеки изминат ден… Нашето време приближава. А вие имате избор — или да се присъедините към нашия „кун“, или да потънете заедно с Ши Зи-лин…
— Какво?!… — Жанг Хуа беше принуден да намокри устните си с глътка чай, преди да бъде в състояние да продължи. Справедливото му възмущение беше толкова голямо, че предметите започнаха да се мержелеят пред очите му. — Предложението ви е чудовищно! Искате да стъпча в калта всичко, в което съм вярвал и за което съм работил през целия си съзнателен живот! Ши Зи-лин е нещо повече от учител за мен. Той ми е като баща! — Отмести стола си и скочи на крака. — Изпитвам огромно отвращение към вас! Не мога дори да дишам един въздух с човек като вас, камо ли да пия чай с него!
Ву Айпинг направи видимо усилие да потисне прозявката си.
— Изборът е ваш, другарю министър — промърмори с безразличие той, после извади някакъв плик и го хвърли на масата. — Ще бъдете ли така добър да пуснете това в пощенската кутия оттатък площада? Бих искал да замине веднага.
Въпреки гнева си, Жанг Хуа сведе поглед към плика и сърцето му изведнъж замря. Кръвта свиреше в ушите му, имаше чувството, че всеки миг ще припадне.
— Не изглеждате добре — промърмори Ву Айпинг, докато Жанг бавно се свличаше обратно на стола. — Още малко чай?
Жанг Хуа пое чашата, но ръцете му трепереха толкова силно, че горещата течност се разля по дрехите му. Той обаче изобщо не забеляза този факт, тъй като очите му бяха заковани в адреса, акуратно напечатан върху плика.
— Това… Това е адресирано до жена ми… — с мъка преглътна той.
— Да не би да съм сбъркал номера? — проточи дългия си врат Ву Айпинг.
Жанг Хуа вдигна глава и прокара пръсти през косата си.
— Какво пращате на жена ми?
— Вижте сам, ако наистина ви интересува — отвърна онзи.
Жанг Хуа се поколеба само миг, после решително счупи восъчния печат. В плика имаше кратка бележка до жена му, написана на машина:
Предполагам, че тези снимки ще ви заинтересуват.
Бележката беше прикрепена към десетина снимки с размер осем на петнадесет.
От устата на Жанг се изтръгна стенание. Фотографиите го показваха в различни креватни пози, партньорката му беше млада и съблазнителна, с гъвкаво тяло на акробат.
— Вашият таен живот. Вашата любовница — въздъхна Ву Айпинг. — Искреното възмущение, което демонстрирахте преди малко, наистина ме заинтригува. То означава, че преценката ми е била вярна…
— Вие сте достолепен човек, другарю министър. Животът ви се ръководи от светли идеали, вие сте човек на честта и доброто име. От такива като вас излизат най-добрите шпиони и ще ви кажа защо — защото никой не се съмнява в почтеността им. Веднъж попаднал в клопката ми, вие ще бъдете верен до гроб. Ще се проклинате, ще бъдете пронизван от чувство за вина. Но ще ми се подчинявате. Ще бъдете безупречен в службата си към мен, точно както е безупречна и вашата репутация.
Върху лицето на Ву Айпинг се появи бледа усмивка:
— Все пак можете и да ме опровергаете, другарю министър… Достатъчно е само да сложите снимките обратно в плика и да го запечатате. Преди малко се пошегувах — нищо не ми пречи и сам да го пусна в кутията…