Жанг яростно накъса снимките.
— Правилно — кимна Ву Айпинг. — А сега да се залавяме за работа.
— Негативите — с мъка процеди Жанг Хуа. — Кога ще получа негативите?
— Отговорът на въпроса ви е съвсем ясен — изгледа го продължително Ву Айпинг. — Ще ги получите само ако Ши Зи-лин бъде победен или умре…
Храната беше сервирана и Жанг Хуа се възползва от възможността да възстанови поне част от душевното си равновесие. Беше толкова замаян, че не можеше да свърже дори една ясна мисъл в главата си. Започна да се храни с привиден апетит, но в устата си имаше вкус на слама. Сърцето блъскаше като лудо в гърдите му, за момент си помисли, че може да получи инфаркт направо тук, на масата. Неволно даде воля на въображението си: Ву Айпинг вика за помощ, пристига линейка, докторите му пускат кислород и се заемат с масаж на сърцето.
Даваше си сметка защо въображението му се насочи в тази посока. Като инвалид на прага на смъртта той ще забрави всякаква отговорност, ще бъде свободен…
— Защо ми погаждате този номер? — попита на глас той. — Премиерът е взел на мушка Ши Зи-лин, какво повече искате?
Усмивката на Ву Айпинг предизвика хладни тръпки по гърба му.
— Вашият господар и преди е бил на мушката. Но това не само му даде възможност да оцелее, но и да вкара враговете си на два метра под земята. Този път съм решил да взема всички предохранителни мерки. Както вече ви казах, аз разучавах в детайли неговата методология. И ще го смажа, можете да бъдете сигурен в това, Жанг Хуа.
Ву Айпинг изчака вдигането на посудата и плодовете, после отново подхвана:
— Идеите на Ши Зи-лин са опасни за бъдещето на Китай и неминуемо ще доведат до европеизирането на страната. Те ще подкопаят устоите на нашата идеология, а именно тя ни прави силни. Те ще подкопаят и самата ни власт, държаща в подчинение шестстотин милиона души. Без нас в Китай ще настъпи хаос и разруха.
— Първото нещо, което трябва да зная, за да спра този човек, са подробности по хонконгската му операция. — Наля си чай и зачака. Така измина една минута, после Ву Айпинг вдигна глава: — Хайде, другарю министър. Трудното вече е зад гърба ви. Направихте първата стъпка към компромиса. Втората не може да бъде толкова трудна…
Жанг Хуа потръпна и отговори:
— Ши Зи-лин реши да ме превърне в примамка за съветското КГБ. Решихме да се представя като готов за изнудване обект, тъй като брат ми живее в Хонконг заедно със семейството си. Работата стана и в момента аз съм директно подчинен на генерал Даниела Воркута, директор на отдел С в КВР.
— Ще трябва да се запозная с начините за свръзка между вас и КГБ — веднага прояви интерес Ву Айпинг. — Искам да имам на разположение целия диалог между вас. Ще ми предоставите съответните документи.
— Това няма да е лесно, тъй като копия не съществуват.
— Чувството за вина ще ви помогне да откриете начин за копиране на оригиналите — твърдо отвърна Ву Айпинг. — По-нататък ще решим какво да правим. Ще изпълнявате преките ми заповеди и няма да споделяте нищо с никого. Не ме интересува какви трудности ще възникнат, те са изцяло ваша грижа.
Жанг Хуа потръпна от гняв при това брутално отношение, отвори уста да каже нещо, после промени намеренията си. Просто осъзна, че за момента няма абсолютно никакъв избор.
— Руснаците проявяват огромен интерес към Хонконг и Ши Зи-лин реши да ги използва за част от работата — поясни той. — Същността на операцията се върти около дезинформацията, с която подхранваме КГБ. На практика обаче разполагаме с високопоставен агент в Хонконг, който действа съгласно нашите инструкции.
— Кой е той?
— Кодовото му име е Митре, а истинското — сър Джон Блустоун — един от петимата тайпани на гигантския търговски конгломерат „Файв стар пасифик“.
— Искам кодовете за свръзка с Митре. Колкото по-скоро ги получа, толкова по-добре. А сега ми кажете нещо за отклоненията в официалната ни политика, които се поощряват от Ши Зи-лин.
— В тази връзка не зная абсолютно нищо. Той не споделя всичко с мен. Нямам представа за генералните насоки на операцията, а само за някои отделни детайли. Може би в документите, които ще ви предам, вие ще съумеете да откриете част от отговора на своя въпрос…
— Ще видим — промърмори Ву Айпинг. — Ще се срещнем довечера в осем. Ще се качите на автобус номер 9 и ще пътувате чак до последната спирка Хонг Миао. Ще ви чакам в чайната на три пресечки от депото.
— Донесете всичко, което поисках. В противен случай жена ви ще получи копия от снимките, които току-що скъсахте. По специален куриер — ярките му очи се заковаха в лицето на Жанг Хуа. — Надявам се, че всичко е ясно!