И тъй, скоро настъпи денят, в който кулито се появи без обичайното чувалче на рамото. Изправен на прага, той им извика да излизат.
Те бавно пристъпиха към ярката слънчева светлина. Кулито им направи знак да го последват. Прекосиха няколко улици и се озоваха пред офисите на тайпана, който беше организирал богата вечеря в чест на освобождението им. От началото на доброволния им арест бяха изминали почти шест седмици.
Но радостта от освобождението бързо отмина и на нейно място дойде суровата действителност. Отсъствието на Зи-лин от работа беше прекалено продължително, за да му се търси извинение. На мястото му в канцеларията на пристанището вече три седмици работеше друг човек.
Сойър му предложи работа в компанията, но след продължително обмисляне той отказа. Средният брат вече се беше утвърдил на мястото си в хонконгския клон, а Зи-лин не беше от хората, които поставят всичките си яйца в една кошница. Добрият бизнес означава разнообразие — той отдавна беше усвоил това правило.
Същевременно не му се искаше да започне непрестижна работа, лишена от делови връзки в града. Започна да обмисля възможностите, които му се предоставяха, бавно и търпеливо. Парите не бяха проблем, тъй като след инвестициите на Зи-лин и братята му в компанията „Сойър & синове“ бързо започна да възвръща финансовата си стабилност.
Тайпанът се възползва от предложението на Зи-лин за поддръжка на пристанището и се залови за работа. Неговата система се оказа по-ефикасна и икономична от тази, която прилагаше „Матиас Кинг“ в продължение на години. Пристанищната управа беше изключително доволна и отпусна на Сойър три нови транспортни маршрута.
Американецът се възползва по най-добрия начин и от вътрешната информация, която му предоставяше Зи-лин, докато работеше в канцеларията.
Всичко това, комбинирано с равномерните доставки на опиум от най-малкия брат на Зи-лин и постоянните нововъведения на средния брат в южните провинции, доведе до бърз просперитет. В рамките на три години „Сойър & синове“ се издигна от шесто на второ място сред най-големите търговски къщи в Шанхай. Пред тях остана единствено „Матиас Кинг“.
Според клаузите на договора между Зи-лин и Сойър братята Ши притежаваха двадесет процента от компанията, с опцията да получат още десет в рамките на следващите пет години.
През август Китайската компартия започна добре организирана кампания за набиране на привърженици сред армейските подразделения. Избухна въстанието в Нанчан, което взе много жертви, но не постигна почти нищо.
Някъде по това време Зи-лин най-сетне си намери подходяща работа — един сравнително скромен пост в митницата, на който отдавна беше хвърлил око. От службата си в пристанището беше разбрал, че митницата е една изключително важна брънка от търговската дейност на страната, свой човек вътре несъмнено означаваше огромно преимущество. На няколко пъти беше опитвал да бъде преместен там, но свободни места нямаше.
Сега, благодарение на политическите вълнения и убийства, места имаше достатъчно. Зи-лин побърза да подаде документите си, опитът и препоръките бързо го превърнаха в идеалния кандидат. Зае поста, избран сред повече от петдесет желаещи да го получат.
Отдавна си беше изградил имиджа на солиден бизнесмен, за това му помогна старата и изпитана теория за илюзиите, усвоена отдавна, в онази прекрасна градина на Сучоу.
От него се излъчваше младежко усърдие и жажда за познания, имаше способността да адаптира старите си принципи към новата обстановка на работа. На практика всичко това беше вършено спонтанно и искрено, без следа от фалш. Но то просто беше само частица от него, една малка искрица от огромната му амбиция. През цялото време действаше с мисъл за фирмата, никога не се изкушаваше от възможностите за лична изгода.
На практика новата работа на Зи-лин не беше нито толкова трудна, нито пък отнемаше цялото му време. Въпреки това той успя да извлече максимална полза от нея. Поради ярко изразената му жажда за работа и нови познания началниците постепенно започнаха да му прехвърлят част от своите преки задължения. По този начин Зи-лин бързо успя да стигне до най-важните търговски тайни от деловия живот на Шанхай. Тези тайни прилежно се прехвърляха в офисите на Бартън Сойър — така, както гласеше устното споразумение между двамата. Печалбите на фирмата и съдружниците в нея стремително нараснаха.
Скоро настъпи моментът, в който все пак трябваше да заделя част от информацията за себе си. Това беше задължително условие за личните му планове, тъй като съвсем не беше се отказал от идеята да изгради своя собствена компания в съдружие с братята си. Отвличането на вниманието е единственият път към успеха и Зи-лин никога не забравяше това.