През 1935 година той вече беше богат. Това съвпадна с обявяването на централно националистическо правителство със седалище Нанкин, създадено веднага след потушаването на комунистическото въстание в Кантон.
Генерал Чан срещаше големи трудности при консолидирането на остатъците от Гуоминдан, различните дисидентски фракции и комунистите. Както можеше да се очаква, именно комунистите бяха неговите заклети врагове. Обединена около новите си лидери Мао Дзе-дун и Чжоу Ън-лай, комунистическата партия преживяваше ренесанс, връх на който беше „Дългият поход“ от средата на 1935 година, започнал от южните части на страната и стигнал чак до северната провинция Йенан. Общото разстояние, изминато от привържениците на ККП, надхвърляше 35 000 километра.
Зи-лин срещна бъдещата си съпруга в онзи слънчев неделен ден, в който Мао и Чжоу влязоха триумфално в Йенан, начело на многохилядна войска. Въздухът беше свеж и изключително чист — това беше един от редките дни на китайското лято, в който жегата и задухът се оттегляха на почивка.
Вероятно времето не беше особено подходящо за посещение на гробище, но Зи-лин ходеше на гроба на Май веднъж на две седмици, независимо от атмосферните условия и личната си заетост. Тази възможност той дължеше изцяло на Бартън Сойър, който направи съответните проучвания и откри останките на Май, докато Зи-лин и Ху Ханмин се криеха в душния му склад. А после Зи-лин изяви желание жена му да бъде погребана именно тук.
Гробището се намираше в живописен район южно от центъра, съвсем близо до руините на Стария град. Отвъд реката се издигаше внушителната централна пагода на храма Лон Хуа, срещу него се простираше Градината на пурпурните есенни облаци — един прекрасен и тържествен, но малко занемарен парк.
Зи-лин откри съществуването на храма Лон Хуа още като младеж и моментално се влюби в него. Сградата се състоеше от четири постройки, но най-много обичаше Залата на небесните пазители. По-късно, вече зрял мъж, той започна да си дава сметка, че навремето сам се е считал за Небесен пазител и оттам е произтичала привързаността му към гордата постройка.
Сега беше тук с единственото желание да бъде по-близко до Май. След смъртта й не беше поглеждал жена, дори през ум не му минаваше за сексуални удоволствия. Понякога тялото го болеше от нега, особено местата, които обичаше да докосва Май. Нима тези места живееха свой собствен живот? Нима не знаеха, че Май вече я няма?
Облечен в тъмен костюм на райета и стиснал снопче ароматични пръчици в бледите си ръце, Зи-лин влезе в гробището и се насочи към паметника на Май. Откъм река Хуан Пу подухваше хладен ветрец, в съзнанието му се въртяха псалмите, които би трябвало да пее при погребението й и които, поради принудителното си отсъствие от този ритуал, пееше сега. Не можеше да се освободи от чувството за вина, че не е погребал жена си според древните ритуали.
Гробището беше почти пусто. То не се радваше на особена популярност, тъй като се намираше на доста голямо разстояние от центъра на града. Освен това между стените му бяха погребани и доста „гуай лох“ — мисионери, авантюристи или просто неизвестни никому чужденци.
Насочи се към гроба на Май и почти моментално усети чуждото присъствие. Леко извърна глава и видя слабичка жена, свела глава пред надгробна плоча с християнски кръст. В ръцете си държеше малък, но изключително красив букет от пурпурни и розови цветя. Беше европейка с тъмни очи и коси, облечена изцяло в черно.
Обикновено Зи-лин не обръщаше внимание на останалите посетители, мислите му бяха насочени единствено към Май и ритуалите, които трябваше да изпълни.
Сега обаче спря насред пътеката и откровено се зазяпа в жената. Сякаш беше невъзпитан „гуай лох“. Но с какво го привлече тази жена? Дали не беше нежната и малко безпомощна извивка на раменете й? Или пък кичурчетата непокорна коса, които весело потрепваха край бузата й? Може би пък всичко се дължеше на меката слънчева светлина, падаща по начин, който подчертаваше високите скули и чувствената извивка на устните? Не… Всъщност да… Всичко това несъмнено засилваше особеното излъчване, което долавяше Зи-лин.
Никога в живота си не беше мислил, че жена от друга раса може да притежава някаква красота. Просто не забелязваше такива жени, приемаше ги като неодушевени предмети. Имаше доста богат опит в общуването си с „гуай лох“, един-двама от тях му бяха дори приятели. Но сега стреснато установи, че в гърдите му се появяват други, съвсем различни чувства.