Когато Ху му разказа за серията от тайни срещи между Мао и генерал Чан в началото на 1936 година, той вече беше сигурен, че Китай отново ще стане арена на кръвопролития. Мисълта, че най-заклетите врагове в новата история на Китай са съзрели необходимостта от обединение срещу външния противник, накара кръвта да замръзне в жилите му. Единствено имперските амбиции на Япония бяха в състояние да ги обединят и те вече правеха сондажи в тази посока.
Но, както и се очакваше, преговорите бяха прекъснати без постигането на така необходимото споразумение. Гуоминданът и комунистите си останаха врагове.
От началото на века страната се разкъсваше от вътрешни междуособици. Зи-лин беше убеден, че, дори да притежаваха неговата прозорливост, сънародниците му едва ли щяха да обърнат внимание на дългосрочните перспективи пред Китай, на бъдещето на родината си.
Това беше тежка мисъл, но той беше принуден да признае пред себе си, че именно тя спомага за потушаване личната му неприязън към комунизма. Обединен Китай е първата и спасителна стъпка към бъдещето. Беше убеден, че избраният от Чан път към деспотизма е толкова погрешен, колкото и комунистическите възгледи за държавно управление. Отдавна подозираше, че руската върхушка е предала принципите на революцията и северният съсед на Китай се превръща в мрачна заплаха за страната, въпреки твърденията на Мао, че СССР е най-верният й съюзник. Не виждаше обаче друга сила за обединяването на страната, за въвеждането на ред и дисциплина както в армията, така и в обществения живот. Единствената сила, способна на това, си оставаше комунистическата партия.
Зи-лин и Атена се ожениха горе-долу по времето, когато Мао и Чан прекъснаха преговорите помежду си. Той държеше на будистка церемония, докато на Атена й беше все едно, тъй като не изповядваше никаква религия. Зи-лин изпита леко безпокойство от този факт, но то бързо се разсея и потъна в радостната еуфория, която го беше обзела.
Церемонията се състоя в храма Лон Хуа по настояване на Зи-лин. Заклеха се във вярност до гроб в Залата на небесните пазители, после гостите бяха поканени на банкет. През цялото време на масите се говореше за засилващото се влияние на Мао, за новата отбранителна доктрина на Чан, за японската окупация на Манджурия. Зи-лин беше ужасен от безгрижието на хората, за които тези събития (всички без изключение от жизненоважно значение за самия него) сякаш бяха част от живота на друга планета. Отдели се настрана и отправи мрачен поглед през един от прозорците. Мислеше за могъществото на Япония и Русия, неволно тръпнеше при представата за слабия и напълно беззащитен Китай.
После, когато сподели загрижеността си с Атена, тя му отговори трезво и спокойно:
— Ти си бизнесмен, Зи-лин. А тези проблеми са политически и следователно се нуждаят от политически решения.
— Но това не означава, че трябва да стоя настрана, нали? — В главата му се появиха Небесните пазители от младостта му. — Може би именно в такъв момент трябва да помогна…
— Честно казано, събитията отдавна са излезли от контрол и едва ли някой може да ги овладее — отвърна тя. — Имам чувството, че Китай е попаднал в буен поток. Накъдето отива водата, там ще се озове и твоята огромна страна…
— Но ние не сме безпомощни! — възрази той.
— Вярно е — меко промълви Атена. — Ние двамата сме безпомощни.
Наблюдаваше го изправен до прозореца. Новата къща беше сватбеният му подарък за нея. Вече трета седмица един „фенг шуи“ обикаляше из коридорите и стаите, за да установи правилното разположение на къщата върху земята (никой китаец не би живял в къща, построена върху гърба на Великия земен дракон) и да провери дали всички завои по коридорите са надясно (общоизвестен факт е, че демоните не могат да завиват надясно); дали брачното легло е монтирано както трябва — с лице към юг или изток, а не към север или запад…
— Зи-лин — тихо прошепна тя сега. — Ела да си легнеш… — помълча малко в очакване на отговор, после добави: — Искам те! — потръпна, думите с мъка излетяха от устата й. Какво усилие на волята се криеше зад тези простички слова! Но вече не можеше да се спре. Отметна завивките и попита: — Нима не те привличам? — гледаше неподвижния му гръб, имаше чувството, че е престанала да съществува за него. Той беше скован от парализиращ страх. Сега, в решителния миг, започна да усеща присъствието й като тежко желязо върху гърдите си. Коремът му омекна, сърцето му отмерваше секундите с болезнена сила. Не знаеше дали ще оцелее, не знаеше дали дедите ще му простят проявата на слабост пред лицето на „гуай лох“. От това ли се опасяваше? Че ще изгуби семейните традиции, всичко онова, което го свързва с Китай? Дали ще се превърне в един по-различен Ши? Тази мисъл го разтърси, духът му отказа да я приеме. Семейството, династията — това са изключително важни, свещени неща!