В една от нощите, когато Зи-лин не беше с нито една от жените си, Ликиу отново се разболя. Температурата му бързо се покачи и някъде около Часа на кучето (единадесет вечерта) Шен ли имаше чувството, че вътрешностите на детето буквално се топят. Кожата му беше гореща и суха, опъната толкова силно върху плътта, че под нея прозираха бавно пулсиращите вени и артерии.
Разтри го със спирт, сложи му студен компрес, но нищо не помагаше. Започна да я обзема паника. Нямаше приятели, нямаше на кого да се обади и да потърси помощ. Накрая се реши, уви детето в одеяло и изскочи в нощта. Тъмнината й се стори враждебна и опасна, познатите улици и градинки около къщата изведнъж се превърнаха в силуети, от които се излъчваше заплаха.
През отворените прозорци, хвърлящи жълтеникава светлина, се чуваше потропването на сметало, по-нататък ритмично почукваха плочките на ма-жонг. Тази вечер обичайните звуци й се струваха по-различни, изпълнени с мрачни предчувствия.
Тя тичаше все по-бързо по тесните улички, изпълнени с вонята на гниещи боклуци и опиум, постепенно се озова в центъра на града. Мина покрай офисите на „Матиас Кинг“, Азиатската петролна компания, банката на Хонконг, „Сойър & синове“, пивоварната „Еуо“, „Британско-американски тютюни“, „Гиб & Ливингстън и компания“, филиала на „Стандарт ойл“, който се грижеше за уличното осветление на всички градове в Китай.
Шен Ли не виждаше нищо, мислеше единствено за скъпия си мъничък Ликиу, който изгаряше в ръцете й.
Атена чу в просъница блъскането по вратата. Събуди се напълно едва когато в стаята влезе дойката. Разтърка очи, облече копринен халат и тръгна след възрастната жена.
Шен Ли стоеше до входната врата, тялото й трепереше от студ и страх. Дойката закърши ръце и закудкудяка на диалект, който Атена не разбираше.
Изплашена от постъпката си и изправена пред господарката на този дом, която освен всичко друго беше и „гуай лох“, Шен Ли направи опит да се оттегли. Но горещото телце на бебето в ръцете й я принуди да остане.
— Госпожо… — прошепна безпомощно тя. — О, госпожо…
— Какво обичате? — попита Атена.
— Детето ми…
— А-Хан — направи повелителен жест Атена. Дойката пое бебето от ръцете на Шен Ли и започна внимателно да го преглежда. Шен Ли я гледаше с огромни, немигащи очи. Дишането й беше накъсано и все още неспокойно. Най-накрая се овладя, обърна се към Атена и каза:
— Искам да видя Ши-журен.
Но в този момент Зи-лин беше далеч от Шанхай. Седеше в баржа с изключени светлини, пуснала котва на източния бряг на един от хилядите притоци на Хуан Пу. Нощните птици пееха звънката си песен, насекомите свистяха като самолети. Приведен напред, той тържествено подаде на най-малкия си брат дебел пакет, увит с червен плат.
Мазолестите ръце на брат му го поеха и механично прецениха тежестта му.
— По дяволите! — възкликна той. — Това тук са страшно много пари!
— Всичко, което притежавам — отвърна с потрепващ от вълнение глас Зи-лин. — С изключение на двете къщи и онова, което съм отделил за жените и синовете си.
— Значи за себе си не си оставил нищо? — погледна го внимателно братът.
— Там, където отивам, парите са без значение.
Братът пъхна пакета под колана си.
— Намислил си нещо изключително опасно.
— Животът е такъв — отвърна Зи-лин. — Правя го за всички нас…
— Може би никога вече няма да се видим — тихо промълви братът. — Но ние сме семейство, нали?
Зи-лин замълча, очите му бяха насочени към фосфоресциращата повърхност на реката. Някъде в далечината изпляска риба.
— Трябва да внимаваш в отношенията си с Мао, батко. Той може жив да те изяде! Чувал съм какви ли не слухове, но не съм им обръщал внимание. Но за Мао се говорят наистина страшни неща. Той никога няма да ти позволи да бъдеш лидер.
— Не искам да бъда лидер — приведе се напред Зи-лин, лактите опряха на коленете му. — Ще бъда доволен, ако победим японците и обединим Китай под знамето на комунизма. Това ще бъде един значителен успех. Лаврите, разбира се, ще обере Мао. Неговата грандомания бързо ще го превърне в национален герой, в жива легенда… Но ти добре знаеш, братко, че в тази страна легендите имат свойството да се превръщат в прах. Всичко тече, всичко се променя. Но Китай действително има нужда да се изправи на крака!
— Според мен качествата, които превръщат Мао в естествен лидер, твърде скоро ще го унищожат. Идеите му са прекалено радикални. След революцията ще настъпи време на репресии и извращения на революционната идея — той сви рамене. — Кой може да каже докъде ще ни отведе това? Но когато му дойде, времето, аз положително няма да умра с него.