— Ако информацията ти е вярна, трябва да помислим за продажба на акциите, които притежаваме — каза в заключение той.
— Но внимателно и най-вече бавно — предупреди го Чудесния Сун. — Иначе ще предизвикаме паника на пазара — запали цигара и хвърли кибритената клечка през борда. — Ще трябва да предвидим и евентуалния сблъсък между „Сойър & синове“ и „Файв стар пасифик“… — имаше предвид двете най-мощни чуждестранни компании, които стояха зад „Матиас Кинг“. — Не по-зле от мен знаеш, че при създалите се обстоятелства „Файв стар“ положително ще направи опит за поглъщането на „Сойър“. Преди пет години вече направиха подобен опит, използвайки фиктивни компании за изкупуване на акциите им. Старецът едва успя да се справи с тях… — „Аз ли не знам това“, въздъхна в себе си Тцун-Трите клетви. — Само боговете знаят дали и сега ще успее… Според мен вече е доста уязвим…
Тцун-Трите клетви се прозя, прикривайки внезапно обзелото го вътрешно напрежение.
— Така ли? — попита. — От къде на къде?
— Общинските терени — мъдро поклати глава Чудесния Сун. — „Файв стар“ направиха огромни инвестиции в Новите територии и всеки момент ще подпишат споразумението Пу Ло. Борбата за тези терени беше тежка и се води в продължение на седем месеца. Да не дава Господ, но ако подходят правилно, те като нищо ще глътнат терените на „Сойър“!
Тцун-Трите клетви кръстоса ръце на гърдите си и облегна глава на дървената кабина. Имаше вид на човек, който се готви за сън, но главата му напрегнато работеше. Тази нощ ще стават важни неща, въздъхна в себе си той.
— Всичко това е много интересно — подхвърли Чудесния Сун. — Но моята задача несъмнено ще бъде друга…
— Така е — кимна Тцун и насочи очи към водата. Черното туловище на огромен танкер бавно пълзеше по сребристата лунна пътека, очертана върху спокойните води на залива. Вероятно потегляше за Япония. — Най-накрая получих сигнал от нашия източник…
— Но ние още не сме готови — възрази Чудесния Сун.
— Поредната среща на високо равнище е била отложена с една седмица — подхвърли Тцун, сякаш искаше да промени темата на разговора.
— Лошо — въздъхна главатарят на триадата, изправи се и сложи ръце зад тила си. — Трябва да се организират нови неща, да се променят вече утвърдени планове…
— Наистина е лошо. Страхувам се обаче, че е неизбежно…
— Не и за мен. И без това сме принудени да се разправяме с типове като онзи шибан шанхаец Чиу-чоу и останалите мръсни хиени. Нима трябва да стъпвам в огъня? Тази идея ми се стори чиста лудост още в самото начало!
— Лудост ли е да търсим сигурност за своето бъдеще? — блеснаха очите на Тцун-Трите клетви. — Нима мислиш, че ще се забъркам в налудничави планове?
— Разбира се, че не. Но…
— Доверие, Сун По-хан! — изръмжа Тцун, използвайки рожденото име на 489. — Трябва да имаме доверие на своя източник, ако изобщо мечтаем за някакво бъдеще! Само то може да ни обедини и да ни направи отново силни! Ти знаеш какво означава властта и едва ли доброволно ще й обърнеш гръб, нали?
Чудесния Сун се извърна и изстреля тлъста храчка зад борда.
— На кого да си заложа парите в неделя? — попита вместо отговор той.
— Регатата ще бъде спечелена от моята яхта.
Чудесния Сун изсумтя и тръгна да си върви. Май ще е най-добре да заложа и на яхтата на Т. И. Чун, помисли си той. Така ще се застраховам срещу всякакви изненади.
Тцун-Трите клетви изчака да чуе захлопването на автомобилните врати и форсирането на мотора. Първородният му син откара кантонеца в града. Стана и тежко пристъпи към борда на джонката. Старата рана започна да го наболява, а това означаваше сигурна промяна на времето.
Мислите му продължаваха да се въртят около Чудесния Сун. Да ги държиш единни, особено във времена като днешните, е адски трупно, въздъхна той. Все едно да държиш в подчинение вятъра. Нещата стават изключително опасни, картонената кула може да се срути всеки момент. Драконово сърце. Ще бъде издухано при първия по-силен полъх на вятъра.
И това неминуемо ще се случи. Не по-късно от празника на Осемте пияни безсмъртници…
Слезе по въжената стълба с известно затруднение и тежко се отпусна в малката „вала-вала“, която шестият син придържаше в близост до борда на джонката. Потъна в сянката, невидим за никого. И най-вече за Чудесния Сун.
Времето, помисли Тцун-Трите клетви. Трябва да побързам да не закъснея за поредицата от срещи, които ми предстоят…
— Къде е той?
— Кой?
Дейвид Ох наблюдаваше сръчните ръце на доброволката, които изпъваха безупречно ръбовете на болничното легло. Очевидно някой я беше учил как се върши това.