Претъпканият автобус се устреми изненадващо безшумно към центъра на Токио, по стъклата пръскаха ситни капчици дъжд.
Беше му странно да се завръща тук толкова скоро след експлозията, споменът за смелостта на „дантай“ все още беше твърде жив в съзнанието му. През последните дни на няколко пъти беше усетил липсата им, при това толкова остро, че губеше ориентация.
В Токио се качи на метрото и пое към квартала Тошима-ку. Там нае стая в малък хотел, останал встрани от туристическия поток. Макар да беше обзаведен в европейски стил, той имаше само по една тоалетна на етаж и никакви душове. Това беше добре дошло за Джейк, който предварително беше решил, че най-доброто място за него е „сенто“.
Както повечето евтини хотели, и този се намираше непосредствено до обществената баня. Той бутна стъклената врата с надпис „мъже“ и заедно с билета си купи малка хавлиена кърпа. После влезе в първата покрита с плочки обща стая, където жена в бяла престилка му подаде плетена кошничка за дрехите. Нея щеше да постави на една от многобройните лавици. Тук никой: не се страхуваше от кражби.
В следващото помещение бяха разположени душовете, а в дъното имаше две малки вани с топла и студена вода. Изплакването преди басейна беше абсолютно задължително.
Съблече се гол и зашляпа към крановете. Започна да търка тялото си, ясно чувстваше местата на едва заздравелите рани. След нападението срещу къщата за „О-хенро“ не можеше да се отърве от чувството, че живее чужд живот. Но какво стана с неговия? Жена му изчезна и по всяка вероятност беше потърсила закрилата на врага, неговото „фу“ изчезна…
Същевременно в живота му се появи момиче… не, всъщност жена, която не беше виждал от детството си. Напълно внезапно и необяснимо.
Ами „дантай“? Нямаше го! Нямаше го по негова вина. Те го бяха последвали сляпо, а той ги заведе при смъртта. Страх и ужас нагарчаха в устата му като мокър барут. Манди Чой беше спасил живота му… Но кой го беше измъкнал от развалините? Кое от момчетата беше изгубил живота си, за да го спаси? Никога нямаше да разбере това и тази малка подробност направо го влудяваше.
Прекара сапуна по слепоочието си и неволно се намръщи. Най-болезненото място. Опипа го с върха на пръстите, сякаш искаше да установи дълбочината на раната. Затвори очи и направи опит да си припомни къде се намира и защо е тук.
Мариана.
Открий Мариана! Открий „фу“!
Премина в съседното помещение. Беше по-голямо от другите, басейнът се пълнеше с гореща вода от широка тръба в стената. В далечния край лъщеше кранът за студената вода. Там се къпеха хората със слаби сърца, мястото на „гайжините“ също беше там…
Джейк си избра едно място близо до средата на басейна и бавно навлезе в горещата вода. От устата му се откъсна тихо стенание, мускулите му бързо се отпуснаха.
Вдясно от него, върху висока разделителна стена седеше един от служителите и наблюдаваше със строгостта на съдебен заседател както мъжкия, така и женския басейн.
Капчици пот избиха през гъстата му коса и се плъзнаха по влажните скули. Смътно усещаше присъствието на други хора около себе си, парата скриваше почти всичко. Температурата на водата не позволяваше рязка смяна на позицията, всичко трябваше да става с бавните и отмерени движения на човек, който съзнава, че е пиян. От жегата започна да му се вие свят.
Откъснал се от действителността, той бавно потъна в спомени…
На седем години, през една необичайно гореща пролет, Джейк и няколко от приятелчетата му се възползваха от ваканцията по случай Та-Чиу — фестивала на духовете, и отидоха с ферибот до малкия рибарски остров Чонг Чау. Докато възрастните издигаха двадесетметровите навеси за очакваната публика, децата проведоха едно разгорещено състезание по хвърляне на плоски камъчета в спокойните води на залива.
На обед хапнаха и поеха нагоре към навесите по прашна извита пътечка. Мъжете бяха приключили с грубата работа и вече майсторяха триметрови картонени фигури, изобразяващи тримата богове-покровители на фестивала. В средата беше белобрадият мъдрец, вляво — жестокият бог-демон, а вдясно — богът-воин в блестящи доспехи. Картонените фигури бяха направени с такова майсторство, че буквално оживяваха пред смаяните погледи на децата.
Под навесите цареше полумрак, мъжете запалиха огън. Появи се дълга процесия от жени с огладени пръти в ръце. Върху тях бяха окачени прясно изпечени питки. Прътите се повдигнаха, тълпата зашумя. Питките се извисиха нагоре, по-близо до духовете на убитите през миналия век обитатели на острова, станали жертва на свирепи пирати.