Джейк простена от болка, но движението на лявата му ръка продължи. Улучи китката на втория руснак, който насочваше пистолета си в главата му, после сграбчи протегнатата ръка между дланите си и го дръпна с рязко въртеливо движение. Онзи беше достатъчно опитен и бързо стигна до решението да се възползва от свободната си ръка. Но Джейк беше малко по-бърз от него и лявата му ръка блокира тежкия удар на сантиметър от слепоочието. Кракът му зае позиция зад тялото на руснака, рязко го дръпна напред. Другият започна да се завърта и това беше достатъчно. Джейк отскочи встрани и нанесе силен удар по оголения за стотна от секундата врат на противника. Той изохка и се строполи с лице в тревата, а Джейк вече тичаше към фигурата на поредния си противник, мяркаща се в края на поляната.
Ничиреншу усети, че има някой зад гърба му. Сетивата му бяха насочени към фигурите на стотина метра от него с такава пълна концентрация, че му бяха необходими няколко секунди, за да осъзнае новото присъствие.
Намираше се близо до ръба на скалата, по-голямата част от времето си беше използвал да преодолее гъстите храсталаци пред нея. Не успя да открие руснаците и вече мислеше да търси закрилата на вековните кедри наблизо. Но тогава се разнесоха изстрелите и той промени посоката на движението си. Искаше веднага да се върне в хижата, но се натъкна на неочакваното препятствие. Сега си даваше сметка, че и най-малкото движение от негова страна ще бъде достатъчно, за да го засекат. Реши да пълзи.
Но плановете му бяха променени от Мариана. Обзета от ужас, тя тичаше право насреща му и той неволно се надигна. Усети я твърде късно, тъй като беше дълбоко концентриран в мисълта си за незабелязано оттегляне. Но сега разбра, че тя не е на себе си и едва ли си дава сметка къде се намира. Още няколко крачки и ще падне в бездънната пропаст оттатък ръба на скалата!
А после видя и тях. Две огромни мечешки фигури, вървящи подире й леко приведени напред. В ръцете на единия имаше дълга пушка с оптически мерник, другият стискаше пистолет.
Времето изтичаше. Ничиреншу измъкна от дрехата си два къси, леко извити ножа, известни с името „шурикен“. Замахна веднъж, втори път… Руснаците паднаха като шперплатови мишени в стрелбище.
Обърна се и хукна след Мариана. Беше далеч пред него, краката й пъргаво заобикаляха ниските храсталаци. Епизодичните светкавици очертаваха приведената й фигура. Ничиреншу беше по-бърз от нея, освен това познаваше терена. Разстоянието между двамата бързо се скъсяваше. На няколко метра зад гърба й той вече беше сигурен, че ще успее да я спре.
В същия момент тресна изстрел. Много по-късно си даде сметка, че той съвпадна с мига, в който Мариана рязко отскочи встрани и потъна в храсталаците на буковата гора. Буда, възкликна в себе си той. Изстрелът дойде от отсрещната страна на пропастта!
Суграшицата порозовя. Между замръзналите дъждовни капки върху кимоното на Мариана се плъзнаха червени вадички. Ничиреншу видя точно къде е улучена и отчаяно стисна клепачи. Шията й леко потрепваше, очите й се отвориха и се заковаха върху лицето му.
— Мариана-сан…
За пръв път произнасяше името й.
Тя отвори устни да каже нещо, но в същия момент земята под тях се превърна в лепкава кал и започна да се движи…
Ничиреншу инстинктивно сграбчи стеблото на близката бреза, но Мариана беше безпомощна. Тялото й се люшна и падна в разтворилата се от земното свличане яма, на някакви си метър — метър и половина от него. Той протегна свободната си ръка, пръстите им се докоснаха. В следващия миг усети, че тя пъха нещо в дланта му. Не можеше да отмести поглед от очите й.
Бездънни и чисти, пламтящи от силата на духа. Потънал в тях, той разбра, че не иска да предаде тази жена в ръцете на смъртта…
— Не! — отчаяно изкрещя Джейк. Тялото му се стрелна напред, ръцете му измъкнаха пушката от Столингс. Понечи да стовари приклада й в оголеното му гърло, единственото му желание беше да смаже ларинкса на този гад. Но тялото му отказа да се подчини. Имаше чувството, че в продължение на седмица са го шибали с кожен камшик, рефлексите му блокираха.
Столингс го отхвърли от себе си и му нанесе силен удар в корема. Джейк падна на колене, в очите му плисна кал, ръцете му инстинктивно посегнаха към краката на противника.
Столингс нямаше време да се разправя с него. Преметна през рамо пушката с оптически мерник и започна да се спуска по хлъзгавата трева. Каква бъркотия, Господи, въздъхна в себе си той. Откъде се взеха проклетите руснаци тук?!