— А не какво?
Той отмести поглед от красивото й лице и го зарея към оживения кей.
— Просто човек, изпълнен с необичайни идеи…
Усетиха облаците и дъжда заедно, чувството за интимност беше деликатно и особено приятно. Макар да му беше за пръв път, Зи-лин не се уплаши от сексуалната близост. Може би защото самочувствието на Май стигаше и за двамата.
Тя се втурна към него с присъщата си жар, той й: отвърна с нежност. Намери комбинацията за възхитителна. Предишните й любовници реагираха погрешно на всеотдайността — или се вцепеняваха от неприсъщата за жена инициативност в акта и губеха потентността си, или правеха несръчни опити да влязат в тон й магията отлиташе.
Макар и с известен сексуален опит, Май за пръв път изпита в пълна степен насладата на акта. Тихите й писъци допринасяха допълнително за възбудата на Зи-лин, удоволствието му беше огромно.
После, спокойно отпуснати в прегръдките си, те започнаха да разговарят. Сториха го простичко и искрено, без притворството, което не ги напускаше дори в компанията на близки приятели.
След всичко това няма да е пресилено, ако се каже, че и двамата едновременно изпитаха чувството, което има само едно име — истинска любов. До този момент Май беше обичала истински само вожда Сун Ят-сен и неговите три принципа за революцията — национализъм, демокрация и благоденствие. Зи-лин пък беше обичал единствено изкуството на притворството.
И двамата едновременно откриха, че обичта към идеали и концепции не е единствената в живота, че над нея пламти обичта към ближния, но това не води до противоречия между двете чувства, а по-скоро ги обединява на ново, по-високо ниво. За хора с висока мотивация като тяхната това разкритие беше от първостепенно значение.
В рамките на три месеца Зи-лин беше представен лично на вожда Сун Ят-сен, след още три той и Май сключиха брак.
Сун Ят-сен беше още едно откритие за Зи-лин. Докторът по медицина притежаваше разностранни познания, придобити в най-различни по характер учебни заведения — от англиканската гимназия в Хонолулу до Медицинската академия в Хонконг. Вероятно именно в университета беше попаднал под влиянието на християнството и западната аналитична мисъл.
На този етап Зи-лин все още не беше достатъчно близък с вожда, за да сподели с него идеите си за справяне с „чуждестранните дяволи“. Но в разгорещените спорове между тримата, в които нерядко вземаха участие и други партийни лидери като Ху Ханмин и Ван Чинвей, докторът обикновено изразяваше гледната точка на Запада. В подобни моменти Зи-лин попиваше мислите му като суха гъба. Беше му безкрайно интересно да слуша как западната философия и политикономически теории се пречупват през филтъра на източния интелект. А интелектът на доктора беше наистина фантастичен и Зи-лин скоро се превърна в един от най-верните му поддръжници.
В тези спорове имаше и сериозни сблъсъци. Сун Ят-сен и Май бяха на коренно противоположни становища по отношение на руските комунисти. Момичето открито го обвиняваше в корумпирано от западното влияние мислене.
На практика обаче различията им се дължаха на факта, че двамата подхождаха към темата от различни емоционални нива. Сун Ят-сен разглеждаше комунизма от почти религиозна гледна точка, докато Май го виждаше като исторически възникнала необходимост.
Тя разпалено защитаваше тезата, че само руските комунисти са носители на истински революционен дух, притежават безупречна дисциплина и огромна власт, имат искреното желание да помогнат на Гуоминдан чрез новосъздадената Китайска комунистическа партия.
В споровете им липсваше озлоблението, тъй като изпитваха взаимно уважение един към друг и никога не пристъпваха прага на добрите обноски. Но докторът беше прекалено категоричен в становищата си и често цитираше своя военен съветник Чан Кай-шъ, който беше отявлен противник на комунизма и разглеждаше появата му като намеса във вътрешните работи на Китай.
Една късна есенна нощ спорът им беше особено ожесточен. Навън валеше противен дъждец, небето беше ниско и прихлупено.
— Ти си невъзможен! — извика Май и отчаяно вдигна ръце. — Дори Зи-лин успя да прозре положителните черти на комунизма!
Докторът извърна глава и ясните му очи се заковаха върху лицето на Зи-лин.
— Така ли? Я ми кажи, млади човече, какво хубаво виждаш у тази безбожна сган?
Зи-лин отново мислеше за притворството.
— По мое мнение руските комунисти притежават две неща, които Гуоминдан не може да открие никъде другаде — отвърна внимателно той.
— И кои са те? — хладно попита Сун Ят-сен.