— След като Сун се убеди в ползата от руснаците, ти ще му кажеш да изпрати Чан в СССР, където трябва да усвои съвременната военна тактика и организация. Бородин с удоволствие ще го приеме. Ако Чан започне да шикалкави (което е почти сигурно), ти ще убедиш доктора да му каже, че е по-добре да усвои лично руската военна организация и сам да я приложи на практика, вместо това да правят руснаците.
Май вече се смееше. Голото й тяло се стовари върху това на съпруга й, от очите й потекоха сълзи.
Смехът запълни стаята им като гръмотевица в лятно небе.
През 1923 година Сун Ят-сен се възползва от предложението на Зи-лин в онази нощ и изпрати Чан Кай-шъ на военна подготовка в СССР. Година по-късно се осъществи сливането между Гуоминдан и Комунистическата партия.
С помощта на съветските съветници и техника беше създадена нова, далеч по-ефективна революционна армия, в която влизаха предимно партийни членове. Революционният дух рязко се повиши, оптимизмът просто се усещаше във въздуха.
Май работеше в тясно сътрудничество с доктора, а Зи-лин реши да опознае по-отблизо и други водещи фигури в Гуоминдан. Службата като чиновник в пристанището не му пречеше да изпълнява партийни функции в свободното си време.
Сближи се с Ху Ханмин сравнително лесно. Ху беше вече на четиридесет и две, доста по-възрастен от останалите последователи на Сун и почти негов връстник. Висок и строен мъж с приятно лице и безупречни обноски, той, в случай на нужда, можеше да бъде и великолепен оратор.
Юрист по професия, Ху се беше запознал със Сун и Май в Япония, още по време на следването си. Бързият му аналитичен ум моментално се слял с революционния дух на Сун и двамата станали неразделни. Поради този факт, както и поради изключителното му умение да борави с хора, Ху Ханмин направил бърза кариера в Гуоминдан.
От всички сътрудници на Сун Ят-сен той най-много приличаше на доктора. Беше хуманист като него, изпитваше непоколебима вяра в народа на Китай и беше готов на всичко за него. Залезът му, ако изобщо може да се употреби подобен термин, се дължеше главно на неспособността му да види перспективите за военна победа. В това отношение беше подложен на непрестанни нападки от страна на Чан Кай-шъ, който правилно виждаше най-сериозния си съперник именно в негово лице.
Зи-лин изпитваше искрено възхищение от пъргавия ум на Ху. По време на разгорещени идеологически спорове именно Ху беше човекът, който успяваше да избегне всички подводни камъни и да стигне до същността на въпроса. Но в личен план Зи-лин беше привлечен силно от открития дух на този човек.
Бащата на Зи-лин имаше все по-малко време за семейството си. Бързата индустриализация на Шанхай по западен образец отнемаше всичките му душевни и физически сили. В продължение на много години той беше единственият китаец с достатъчно познания и опит за осъществяването на сложни индустриални проекти. През първите три години от престоя на семейството в Шанхай той беше най-търсеният инженер както от европейците, така и от японците.
Излизаше в зори, прибираше се късно вечер, доста време след като другите бяха приключили с вечерята. В това отношение семейството им беше доста различно от другите, но бащата успя да убеди съпругата си да храни децата навреме, без да го чакат. Тя обаче упорито отказваше да хапне, преди той да се е прибрал у дома, беше достатъчно скандализирана, че децата го вършат. Докато старият Ши не виждаше нищо непочтително в това, просто времената бяха такива…
Във всеки случай Ху Ханмин отделяше много от времето си за младия Зи-лин, вероятно защото беше забелязал гениалните му качества на стратег. Двамата често се разхождаха до късно през нощта по тесните улички на крайбрежния квартал, известен под името Бунда.
Един късен следобед в края на 1924 година Ху беше необичайно мълчалив, красивото му лице излъчваше меланхолия. Гледаше към претъпканото с най-различни плавателни съдове пристанище, нежеланието му за разговор беше очевидно. Времето беше хладно и сравнително сухо, далеч по-добро от студовете, които бяха сковали Пекин. На север властваха снеговете, донесени от студения сибирски вятър, но тук времето беше приятно, слънцето надничаше иззад гората от мачти и флагове. От мястото си Зи-лин виждаше големите драги, които денонощно дълбаеха входа на пристанището. Търговията беше замряла, но никой от големите тайпани не издигна глас на протест. Почистването на пристанището от наноси беше ежегодна операция, единствено чрез него можеше да се осигури достъпът на големите презокеански кораби до товарните докове. А именно те бяха стожерите на китайската външна търговия.