— Не, сър.
Сойър се наведе напред и извади пура от голямата дървена кутия на бюрото си. Отхапа края, изплю го на килима и драсна клечка кибрит. Дръпна няколко пъти, изпусна гъст облак дим и едва тогава се обади:
— Е, добре, синко… Признавам, че имаш здрави нерви, за да поискаш лична среща с мен — едрото му туловище започна да се надига: — Но за съжаление времето ми е малко и…
— Ако пропуснете и следващата месечна такса, изобщо няма да имате време — все така спокойно каза Зи-лин.
— Това не те засяга! — хладно го изгледа американецът. — Аз не обсъждам делата на фирмата си с разни китайчета!
— Хората от Запада наричат това гордост — промълви Зи-лин, без да мръдне от мястото си. — Но по-точно е да се нарече предразсъдък… Бях чувал, че вие, американците, мислите по-малко консервативно от своите братовчеди — британците…
— Британците не са ми никакви братовчеди! — озъби се нервно Сойър.
— И аз мисля така — въздъхна Зи-лин. — Британските тайпани разполагат с по-нови и по-бързи параходи от вашите и ви измъкват бизнеса. В резултат финансовото ви състояние бързо се влошава. През последните шест месеца сте принуден да заплащате дължимите суми с банкови кредити, но сега банките започват да си искат дължимото…
Очите на Сойър опасно се присвиха.
— Ти май си прекалено информиран за едно обикновено китайче…
— Във вашите очи може би съм обикновено китайче, но по-важно е какво имам в главата си.
Сойър го зяпна, после избухна в истеричен смях. Лицето му стана толкова червено, че Зи-лин се уплаши. Имаше чувството, че са му се спукали поне няколко кръвоносни съда.
— Ох, ох!… — стенеше американецът и бършеше очите си с юмрук. После се овладя и седна обратно на дивана. — Е, хубаво… Явно съм се натъкнал на рядък екземпляр — китайче с чувство за хумор!
— Благодаря за комплимента — кимна сдържано Зи-лин. — Но все пак бих предпочел да ме наричате по име. — „Контактите с «чуждестранния дявол» са наистина уморителни“, въздъхна в себе си той.
— Добре — кимна Сойър и изтръска пепелта от пурата си. — С какъв бизнес се занимавате, господин Ши? Нямам предвид длъжността ви на писар в пристанището…
— Занимавам се с инвестиции заедно с братята си — започна Зи-лин и с неудоволствие установи, че сърцето му блъска като лудо в гърдите. — Бихме искали да купим известна част от вашата транспортна компания.
За момент остана с впечатлението, че Сойър ще го удари. Лицето му изведнъж пребледня, сякаш беше на прага на припадъка.
— Вижте какво, господин Ши…
— Разбира се, ние сме подготвили известни гаранции за вашата фирма — побърза да го прекъсне Зи-лин. — И с готовност ще ви ги предложим като израз на добра воля…
— Изключено! — успя да напълни дробовете си с въздух Сойър. — Фирмата ми е американска и ще си остане такава, до последния цент! Какво ще остане за сина ми Андрю и за неговия син, ако започна да я разпродавам?
— Страхувам се, че ако не се разделите с част от нея още сега, за младия господар Андрю едва ли ще остане нещо. Кредиторите просто ще приберат всичко, с което разполагате, и вие ще фалирате. Каква полза ще има младият господар Андрю от една фалирала фирма?
— И дума да не става!
— Като компенсация за нашия дял в „Сойър & синове“ ние предлагаме нещо повече от свежа финансова инжекция — продължи Зи-лин. — Първо, гарантираме, че нейната собственост няма да е обект на експроприация от комунистите или другите революционни фракции. През следващите години в Китай ще има огромни социални сътресения и ръцете на новите властници неизбежно ще се протегнат към чуждата собственост в страната.
— Второ, служебното ми положение на главен писар в пристанищната администрация ще позволи на „Сойър & синове“ да разполага с информация за всяка стока, която се товари или разтоварва в пристанище Шанхай. На практика това означава, че вие ще знаете предварително както количеството на предстоящите за експедиция стоки, така и тяхната дестинация, далеч преди това да стане достояние на вашите конкуренти.
— Трето, ние ще осигурим най-бързия и безопасен начин за доставка на опиум от вътрешността на страната до Шанхай и Хонконг, откъдето вие ще бъдете свободен да го насочвате където пожелаете.
Сойър мълчаливо дъвчеше края на пурата си. Когато най-сетне проговори, в гласа му нямаше нито гняв, нито агресивност.
— Да започнем отзад напред, господин Ши — промълви той. — Как, по дяволите, можете да гарантирате това, което предлагате?
— Най-малкият ми брат притежава речна баржа, с която пътува надалеч, чак до изворите на големите реки. Познава както производителите, така и най-добрите макови полета. Ще получи стоката на най-ниската възможна цена. Сега работи за себе си, но това ще се промени в момента, в който подпишем договора…