Беше сигурен, че Зи-лин ще приеме предложението му, тъй като китайците обичат да подпечатват успешните си сделки с обилно ядене и пиене. Засмя се, но този път смехът му не се стори на Зи-лин чак толкова груб и неприличен.
— Може пък да се окаже, че ти си най-добрият делови партньор, за който човек може да мечтае!
Зи-лин вдигна глава от бумагите върху бюрото си. Зад врата се чуха викове, после Май се втурна в кабинета му като ураган.
— Мъжо! — задъхано прошепна тя. — Нещастие, мъжо! Свършено е с нас!
Той прегърна потръпващите й рамене и се опита да я успокои.
— Какво се е случило, Май?
Всички служители ги зяпаха с отворена уста.
— Снощи е бил убит Лин Хишу! А тази сутрин полицията е арестувала първия братовчед на Ху Ханмин. Отправили са му официално обвинение в политическо убийство!
— А Ханмин?
— Познаваш го не по-зле от мен. Току-що произнесе реч пред ЦК, бях сигурна, че другата седмица щяха да го изберат за председател… Но той оттегли кандидатурата си!
Настъпи тежко мълчание.
— И сега?
— Случи се най-лошото — разрида се Май. — Чан издебна най-подходящия момент, за да излезе на сцената. Заклейми политическите убийства и се обяви за силно и единно ръководство. Никой не му се противопостави, дори Ху… Тази вечер е гласуването. Председател ще бъде Чан!
Май излезе права. Централният комитет на Гуоминдан избра за свой председател генерал Чан Кай-шъ, малко по-късно той застана начело и на Кантонското правителство.
В продължение на няколко месеца Чан успя да концентрира цялата власт в свои ръце, а после, през юни 1926 година, обяви началото на Северния поход. Единствено Май и Ху направиха опит да му се противопоставят, призовавайки към предпазливост, но милитаристичният дух на генерала вече беше успял да зарази болшинството членове на ръководството. Поставено бе началото на похода, който в очите на много китайци беше единствената надежда към така дълго жадуваната свобода.
През тази и следващата година Националистическата армия на Чан Кай-шъ завзе голяма част от средните провинции на страната, посрещана като армия освободителка. В началото на 1927 година в нейни ръце паднаха и трите най-големи източни провинции.
През цялото време Май и Ху развиваха трескава дейност сред членовете на комунистическата партия, правейки отчаяни опити да запазят живи идеалите на Сун Ят-сен на фона на агресивния империализъм, родил се от победоносния поход на генерал Чан.
Зи-лин обаче се грижеше предимно за бизнеса. Предвидил вълненията в страната, той успя да убеди братята си, че е време да продадат всички недвижими имоти и поземлената собственост. Печалбата не беше толкова висока, колкото очакваха, но той беше по-сигурен да вложи парите им другаде.
Това „другаде“ беше все по-голям дял от „Сойър & синове“. С помощта на братята Ши смесената компания постигна невероятен просперитет и скоро се нареди непосредствено зад двата най-големи английски конгломерата, действащи от десетилетия в Китай.
Братът на Зи-лин, който беше назначен в компанията, започна да се издига дори по-бързо от очакванията на самия Зи-лин. Сойър, който се оказа отличен познавач на хората, бързо реши, че младежът трябва да работи директно с него. А когато Зи-лин му напомни за уговорката братът да бъде изпратен в Хонконг, американецът неохотно промърмори:
— Той е безценен за мен именно тук, господин Ши…
— А можеш ли да си представиш колко по-ценен ще бъде за теб в Хонконг? — кротко попита Зи-лин.
През пролетта на 1927 година Чан триумфално се завърна в Шанхай. Тук завари нов председател на Гуоминдан, избран в негово отсъствие. Но влиянието на генерала вече беше толкова голямо, че партията бързо се разцепи на две враждуващи фракции.
Май беше отчаяна, тъй като идеалите на Сун Ят-сен бързо се превръщаха в пепел. Бореше сее всички сили за ново обединение, но всичко беше напразно. Враждата се задълбочи, революцията беше поставена под заплаха.
Една нощ, малко след китайската Нова година, Зи-лин се събуди в твърде необичаен час. Наоколо беше тъмно, причина за пробуждането му беше някакъв неясен кошмар. Облян в пот, той се извърна към Май, но мястото й в леглото беше празно.
Стана, облече лек халат и тръгна да я търси из стаите. Откри я на входната врата, обградена от двама войници в униформа.
— Какво става? — попита той офицера от Националистическата армия, който ги придружаваше.
— Това не е ваша работа — отвърна сопнато онзи. — Генерал Чан иска да разговоря с госпожа Ши.
— Но тя е моя съпруга — промълви Зи-лин, уловил безпомощния поглед на Май. — Всичко, свързано с нея, засяга и мен.