— Изпълнявам заповед на ЦК на Гуоминдан — издекламира офицерът. — От името на генерала ви забранявам да се бъркате! — извърна се към Май и добави: — Моля, последвайте ме, госпожо Ши.
— Искам преди това да разменя две думи с жена си…
Никой не го чу, войниците хванаха Май за лактите и я изведоха от апартамента.
— Зи-лин, съпруже мой! — долетя приглушеният й вик откъм стълбището.
— Почакайте! — втурна се напред Зи-лин.
Офицерът измъкна пистолета си и го насочи в гърдите му.
— Бъдете така добър да си легнете, господин Ши! — просъска заплашително той. — Жена ви ще бъде върната, след като генералът приключи с нея. При нас тя е в пълна безопасност.
Вратата се тръшна подноса му.
Зи-лин преодоля смразяващата парализа от ситуацията и се втурна към прозореца. Успя да зърне Май само за миг, после войниците я помъкнаха в мрака. Офицерът вдигна глава, белите му зъби проблеснаха. Размаха пистолета, сякаш за поздрав, после също изчезна.
Зи-лин беше обзет от треска. Върна се в спалнята и започна да се облича. Беше толкова разтревожен, че чу блъскането по входната врата едва когато излезе в антрето. В душата му нахлу огромно облекчение. Значи са разбрали, че всичко е грешка и са пуснали Май! Озова се до вратата с един скок и рязко я отвори.
На прага стоеше Ху Ханмин, лицето му беше по-бяло от стената.
— Идвам от централата на партията — прошепна той. — Едва се измъкнах, тъй като сградата е обкръжена от войници на Чан. Арестуват наред, убиват онези, които правят опит да избягат. Наричат го екзекуция. Чан се разграничава от партията и застава начело на Гуоминдан. Сбъднаха се най-мрачните опасения на Май… — огледа входното антре и в очите му се появи недоумение: — Къде е тя, Зи-лин? Страхувам се, че животът й е в опасност!
— Буда! — проплака Зи-лин. — Току-що я отведоха войниците! — сграбчи дрехата на приятеля си и го повлече навън: — Ела, Ханмин, трябва да я намерим, преди да я отведат при Чан!
Изтичаха надолу по стълбите. Едва направили няколко крачки по тротоара, до ушите им достигна властен глас:
— Накъде сте хукнали, господа?
Зи-лин веднага разпозна гласа на офицера, който беше арестувал Май. Пистолетът му беше насочен към тях.
— Генерал Чан се оказа прав — усмихна се униформеният. — Твърдеше, че рано или късно тук ще се появи Ху Ханмин… И наистина стана така… — усмивката изчезна, разнесе се лаеща команда. От тъмнината изплуваха войниците, продължаващи да стискат ръцете на Май.
— Пуснете я — примоли се Зи-лин и направи крачка напред.
Офицерът го спря с дулото на пистолета си.
— Пуснете я — обади се и Ху. — В замяна на това ще дойда доброволно с вас…
— Моите заповеди са по-други — поклати глава офицерът и на лицето му отново се появи самодоволна усмивка. Този тип очевидно изпитваше наслада от ситуацията. — Освен това изобщо не ми пука дали ще дойдеш доброволно, или насила… — Извърна се към войниците и кратко заповяда: — Вдигнете я!
Униформените хванаха Май под мишниците и я изправиха. После бързо отстъпиха встрани. Едва сега Зи-лин разбра, че офицерът изобщо не е имал намерение да я води при Чан.
— Не! — изкрещя той и скочи напред в момента, в който онзи натисна спусъка.
Очите на Май останаха заковани върху лицето му. Дори в мига, в който куршумът прониза сърцето й, в тях нямаше страх от смъртта. Зи-лин остана с чувството, че от гърдите й се откъсна горчива въздишка.
— Не! — изкрещя отново той и се впусна в тромав бяг.
Офицерът не направи опит да го спре, на лицето му продължаваше да свети задоволството. Може би затова не забеляза как бягащият човек рязко сменя посоката и скача отгоре му. Обзет от задушаваща ярост, Зи-лин придоби исполинска сила. С лекота измъкна пистолета от ръцете на смаяния офицер, извърна дулото към него и натисна спусъка от упор.
Ушите му писнаха от трясъка на изстрела, ръката му отлетя назад от силния откат. После очите му опулено се заковаха върху кървавата каша, която допреди миг беше лицето на офицера. Трупът се стовари на земята и заподскача от последните рефлекси на умиращите мускули.
С точността и отчаянието на уловен в капан див звяр, Зи-лин насочи пистолета към двамата войници и отново натисна спусъка. Ръцете им изпуснаха мъртвата жертва, телата им се строполиха до трупа на офицера. Зи-лин изпразни пълнителя си в тях, после пристъпи към Май и взе главата й в скута си. Очите й бяха затворени, кръв почти нямаше. Сякаш беше заспала.
Книга втора
Ву-уей
Да се предпазиш от самодоволство