— По дяволите! — изръмжа Столингс.
Напрежението надвисна над главите им, но и тримата край масата се правеха, че не го забелязват.
Завинтените в пода столове бяха четири, но в момента един от тях стоеше празен.
— Къде е Антъни? — попита най-сетне Ундерман.
— На заседанието в Държавния департамент, на което присъства и президентът. Според мен всички са доста ядосани от суматохата, която създаде Джейк. Японското правителство обвинява Якудза за насилието, но поведението им е изключително хладно. Президентът е бесен, тъй като вече девет месеца е ангажиран с деликатни преговори за намаляване на огромния ни търговски дефицит с тази страна. Сега обаче един Бог знае какво ще се случи. Излишно е да ви напомням, че когато президентът е бесен, Стареца ще ни върти на шиш…
Металната врата на подземната им бърлога рязко се отвори и тримата замръзнаха по местата си. На прага се появи дребната фигура на Антъни Беридиън — съветник на президента и негов доверен консултант по всички деликатни въпроси на политиката, включително и националната сигурност.
Вратата автоматично се захлопна зад гърба му, светлината от тавана падна върху лицето му. Беше човек с неестествено голяма глава, с широко чело и внимателно сресана вълниста коса. Огромните му очи имаха цвят на кобалт и често бяха твърди като него. Иначе върху лицето му би трябвало да доминира масивният, извит като клюн нос. Дълбоки бръчки, наподобяващи нарезите по ръкохватката на револвер, се спускаха по хлътналите му бузи. При Беридиън те обаче не носеха следите на времето, а сякаш бяха повод за допълнителна гордост. Походката му беше уверена, с широка крачка, може би за да компенсира липсата на височина. Седна на мястото си, огледа мълчаливо присъстващите и спря поглед върху Ундерман.
— Твоят човек Мейрък е взел специално подготвената група от базовия лагер в околностите на Хонконг и е изчезнал в мрака. С този акт е поставил под заплаха изпълнението на предстоящата акция, на тази група. Освен това е привлякъл вниманието на комунистически Китай и има опасност задачата никога да не бъде изпълнена.
— Ничиреншу — въздъхна Ундерман и стовари юмрук върху масата. — Надушил е следите на Ничиреншу. Първата информация за него за цели шестнадесет месеца… Действал е в съответствие с нея… Не е разполагал с време да съгласува операцията по обичайните канали…
— Операция, която ни забърква в убийството на полицейски инспектор, по дяволите! — извика Беридиън, без да прави опит да сдържа гнева си. — Това не можем да си позволим! Я ми кажи, той съгласува ли действията си с теб? Ти си проклетият му началник, Ундерман! Ти ръководиш неговите действия, както и действията на всичките ни шибани агенти! Това, ако не ме лъже паметта, е записано в служебната ти характеристика! Или вече нещата са стигнали дотам, че Джейк Мейрък ръководи теб? От провала при река Сумчун имам чувството, че нещата стоят точно така!
Очите на Ундерман безпомощно примигнаха и се насочиха към Донован, но Беридиън моментално го забеляза:
— Този път той няма да ти помогне, Хенри! Не ми е по вкуса начинът, по който личните ти предпочитания се намесват в работата на тази организация! Май ще се наложи да…
— Ако имаме намерение да обсъждаме сериозни въпроси, по-добре да започваме веднага! — намеси се с твърд глас Донован.
Главата на Беридиън изненадано отскочи назад.
— Агенцията винаги има предимство — отсече Ундерман, ядосан, че трябва да повтаря една толкова банална истина. — Откакто създадохте тази организация, винаги е било така!
Беридиън пое въздух, гласът му видимо се смекчи:
— Никой не те обвинява в нелоялност, Хенри. Та нали ти си моят юмрук срещу хаоса на света! Но и ти си човек като всички нас… Всички имаме своите слабости, объркваме се, губим присъствие на духа… И това е напълно разбираемо в този гигантски лабиринт, който сме избрали за свой дом. Само изтъкнах някои необходими неща…
Приключил с въпроса, той завъртя главата си по онзи особен начин, който му беше спечелил прозвището „Бухала“, очите му се спряха върху Донован:
— Имаш ли представа какво точно за Ничиреншу е открил Мейрък? И как го е постигнал?
— Никаква — поклати красивата си глава Донован. — През последните седем месеца лично следя полярния шифър на руснаците… — очите му се плъзнаха по разпечатката на масата: — Сигурен съм, че по редовните международни канали не е пристигнало нищо. Каквото и да е надушил Мейрък, то е било плод на личната му инициатива… — сви рамене и добави: — Знаете, че веднага бихме ви запознали с подробностите… От три години насам Ничиреншу е обект на особено внимание от наша страна…