Лято, в наши дни
Хонконг / Крим / Пекин / Тцуруги / Токио / Вашингтон
Андрю Сойър се събуди, седна в леглото и отправи поглед към широкото огледало с мраморна рамка на отсрещната стена. Видя издълженото лице и сините като метличина очи на баща си. Прецизно подстриганите мустачки бяха снежнобели, точно като изтъняващата на темето коса.
Все още под влияние на съня, той прокара луничава длан през лицето си. Кога успя да ми изтънее косата, запита се той. Нима това стана заедно с побеляването на мустачките, които през целия му съзнателен живот си бяха жълтеникаво руси? Кога се източиха годините?
Претърколи се през смачканите на топка копринени чаршафи и посегна към порцелановата гарафа на нощната масичка. Напълни една чаша и жадно я изпи. Трябва веднага да се обадя на Питър Енг, помисли си той. Питър сигурно знае някой добър „Сам Ку“…
Сойър остави чашата и сведе поглед към ръката си. Кожата му се стори изтъняла и стара, белязана от времето. Вените пулсираха под нея, прекалено ясни, прекалено близо до повърхността.
Той рядко се замисляше върху проблемите на живота и смъртта. Тайпан на „Сойър & синове“ в продължение на повече от четиридесет години, той мислеше за семейния бизнес и нищо друго. Дори смъртта на първата му съпруга Мери по време на ужасния тайфун през 1948 година не успя да го откъсне задълго от работата.
Днес, макар и седемдесетгодишен, той едва ли би се замислил за хода на времето, ако не беше сънят… И смъртта на Мики.
Когато Мери се отиде, той беше на двадесет и осем години. „Джос“ — съдба, би рекъл всеки. Но Мики умря само на осемнадесет месеца. Дълги години след това не мислеше за повторен брак. Ако не беше Питър Енг — неговият „компрадор“ и близък съветник, подобна мисъл положително не би стигнала до главата му. Но Енг беше твърд в убеждението си, че един тайпан трябва да има семейство и наследници, които да поемат бизнеса.
Срещна подходящата жена едва преди десетина години. Сюзан Уелс беше тридесет години по-млада от него и бракът им скандализира голяма част от висшето общество в Кралската колония. Това накара Сойър да си спомни за един друг скандал, преди много години в Шанхай. Беше успял да се измъкне от него благодарение на Ши Зи-лин.
Сред многобройните му близки в компанията и извън нея единствено Питър Енг искрено се радваше за него. Но в самия брак имаше малко радост и щастие. Още на следващата година Сюзан почина при раждане. Невръстното момиченце, което Сойър нарече Мики, живя само осемнадесет месеца и беше отнесено от вродените си заболявания.
Именно Мики беше сънувал тази нощ.
Вдигна слушалката и набра един номер, който помнеше наизуст.
— Извинявай, че те безпокоя толкова рано, Питър — промърмори в мембраната той. — Но трябва веднага да те видя — замълча за миг, после добави: — Не, в офиса е добре… — Ядосан от факта, че безпокойството го беше принудило да забрави за добрите маниери, той забързано попита: — Как са Джослин и децата? Добре… Значи ще се видим след четиридесет и пет минути…
Изкъпан, избръснат и парфюмиран, Сойър се изправи пред вратичката на черния ролс, почтително отворена от униформения шофьор. Беше облечен в лек, безупречно ушит костюм от лен и коприна в цвят на кафе с мляко. Слезе на „Сойър плейс“ — единствената улица в Хонконг, носеща името на американец. На няколко метра от мястото, където спря лимузината, се простираше широкият булевард „Конот роуд сентрал“, който дори в този ранен час беше оживен.
Вдясно, срещу сградата на „Сойър & синове“, се издигаше Конот Тауър, вляво оставаха офисите на най-големите конкуренти на Сойър — „Матиас Кинг“.
Тръгна по мраморните стъпала нагоре към солидната врата от черен махагон с бронзова обковка. Как се променя животът, въздъхна в себе си Сойър. На млади години имаше чувството, че е безсмъртен. После това чувство се ограничи само върху съществуването на компанията. Той беше от хората, които се държаха настрана от истерията на повечето от хонконгските бизнесмени, които тръпнех в очакване на 1997 година — годината, в която Китай трябва да получи обратно Кралската колония.
По време на кризата в търговията с ценни книжа през 1980 година Сойър понесе не по-малко жестоки удари от останалите участници в пазара. Главоломното спадане на борсовия индекс Ханг Сенг само за една нощ го направи по-беден с няколко милиона долара. Но за разлика от повечето тайпани, които се поддадоха на паниката и продължиха да продават акциите си и през следващите дни, той нареди на своите брокери да купуват. Мъдростта на този ход пролича след около година, когато Ханг Сенг се устреми нагоре, едновременно с продължителния спад в цените на недвижимите имоти. „Сойър & синове“ изведнъж се оказа притежател на основния пакет акции в дузина нови за фирмата предприятия, които бързо се оправиха от шока след изявлението на комунистически Китай и започнаха да дават добра печалба.