Вътре в себе си Сойър беше убеден, че китайците просто блъфират. Те не бяха забравили униженията, на които са били подложени по време на войната и след нея, изгаряха от желание да накарат кралицата да им падне на колене. Е, добре, в това няма нищо лошо — ще отмине и ще се забрави. Важното беше друго. Комунистите имаха толкова шанс да управляват една сложна и динамично развиваща се общност като Хонконг, колкото и да стъпят на Луната. Те бяха наясно с факта, че ако Колонията престане да функционира, загубите им в твърда валута ще бъдат неизчислими. Може да са всякакви, но едва ли ще се проявят като такива глупаци…
Сойър се оказа прав. През настоящата година дойде декларацията на Пекин, че Колонията получава петдесет години преходен период, по време на който политическата и икономическата й система няма да бъде променена. Лично за Сойър тази декларация не беше никаква изненада. Въпреки това обаче сътресенията на пазара се увеличиха, вместо да се свият и изчезнат, както очакваше той.
Причината за тази аномалия беше проста. Голяма част от деловите среди на Хонконг изпитваше недоверие към комунистите, никой не вярваше на думата на Пекин, дори и след официално подписаното споразумение. Какво, в крайна сметка, може да ги спре, питаха се бизнесмените. Какво може да попречи на китайската армия да окупира града през нощта на 1 януари 1997 година, игнорирайки всякакви официални споразумения?
Имаше и такива, за които преходният период донесе открито облекчение. Те изпитваха увереност, че каквото и да стане, бизнесът им ще си остане непокътнат. Но Сойър знаеше, че това са измамни илюзии. Просперитетът на Хонконг носят семейните търговски къщи с дългогодишни традиции, а това означава, че бизнесът трябва да запази своята най-характерна черта — наследствеността.
На практика, дори да се спазва стриктно, този петдесетгодишен период не променя с нищо мрачните перспективи за бъдещето, мислеше той.
Ако слуховете за предстоящо оттегляне на „Матиас Кинг“ от делова активност в Хонконг излязат верни, тогава Бог да ни е на помощ, мрачно поклати глава той. Не само на нас, но и на комунистите! Оттеглянето на най-старата и най-престижна търговска къща ще прозвучи като погребален звън в ушите на бъдещите инвеститори.
Сойър бавно влезе в кабинета си, който заемаше близо половината от последния етаж на сградата. През високите три метра прозорци на северната стена се разкриваше великолепна гледка към Колуун, потънал във влажна омара. От пристанището Виктория бавно потегли ферибот на линията „Стар“, малко зад бетонния кей за пътници се издигаше старата часовникова купа на някогашната железопътна гара.
В преддверието се разнесоха тихи стъпки и Сойър се обърна. В кабинета влезе Питър Енг. Беше дребен и стегнат китаец с широко лице и умни очи, които не пропускаха нищо. Носеше тъмносив костюм от коприна и черни обувки — обичайното му работно облекло.
— Добро утро, тайпан — поздрави напевно той. — Донесох нещо за закуска.
— Добро утро, Питър. Благодаря.
Китаецът постави две пластмасови кутии върху бюрото от розово дърво на президента, извади два комплекта пръчици и седна. Сойър зае място срещу него и започнаха да се хранят. Закуската се състоеше от ориз, варени зеленчуци и малки късчета свинско месо. Поливаха я с чай от пластмасови чаши. Този ритуал се повтаряше неизменно, особено когато им предстоеше да решават спешни въпроси в необичаен час. Сойър беше свикнал с него, помагаше му да подреди мислите си.
— Лоши новини, тайпан — промърмори Енг и бутна кутията си настрана. Китайците никога не говорят за бизнес по време на хранене. — Току-що научих, че „Матиас Кинг“ ще обявят днес следобед преместването на централата си на Бермудските острови.
Сойър затвори очи и се замисли. В съзнанието му светкавично се въртяха възможните действия на компанията.
— В понеделник Ханг Сенг ще падне рязко, това е сигурно — добави Енг. — Въпросът е с колко пункта и дали ние ще сме готови да продаваме.
— Никакви продажби, Питър! — отвори очи Сойър. — Никакви! Тази колония е като въздуха и водата за нас. „Матиас Кинг“ се уплашиха и бягат. Не ми се вярваше, но вече е факт. На Бермудите ще получат сериозни данъчни облекчения от правителството на Нейно Величество кралицата, следователно от тази гледна точка няма да изгубят нищо. Но има и друг аспект, Господи! Представяш ли си какви възможности се разкриват пред нас? След оттеглянето на „Матиас Кинг“ ние ставаме западната търговска къща номер едно в колонията!