Да държиш пръста си върху пулса на подобен поток е наистина чудо. Със своята информация Даниела би могла да държи в шах всяка търговска къща на Хонконг, тайпаните ще предпочетат да изпълняват желанията й, вместо да бъдат съдени за укриване на доходи.
Отново прочете съобщението и сърцето й развълнувано затуптя. „Ох, да повярвам ли на късмета си?“ Беше замаяна от огромните хоризонти, които се разкриваха пред нея. Чисто злато, помисли си тя. Стига информацията да е вярна… Но какви доказателства предлага „Медея“?
Тя направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, после се съсредоточи в останалата част от доклада.
Информацията все още е оскъдна, но моля не да не бъркате липсата на подробности с липса на достоверност. Сведенията идват от изключително високопоставен източник. По всяка вероятност операцията е в ръцете на чужденец — някакъв тип на име Блустоун. Той е един от петимата тайпани на „Файв Стар Пасифик“ — водеща търговска къща в Колонията.
Блустоун! Но как е възможно това? Очите на Даниела се разшириха от учудване. След известно време сведе глава към остатъка от шифрограмата.
Този факс е пресниман директно от оригиналните документи. Прилагам копието.
Даниела обърна последния лист и се взря в контрастната черно-бяла снимка, увеличена до размери 20 x 30 сантиметра. Отвори чекмеджето, извади старомодна лупа и насочи вниманието си към подписа и печата. Дълго време изследва йероглифите върху отпечатъка, после внимателно ги преписа.
— Ши Зи-лин — полугласно промърмори тя. Вече разполагаше с доказателството, което и трябваше.
Тцун-Трите клетви седеше на най-хубавата маса в ресторант Чиу-чоу, разположен на брега Козуей Бей. На стола вдясно седеше смайващо красива китайка с плоско лице и високи скули, гримирано минимално, но с изключително майсторство. Това беше едно от рядко срещаните женски лица, които изглеждат еднакво прекрасни сутрин на събуждане и в късната нощ, под светлините на някое луксозно заведение.
Вляво от Тцун се простираше осемметров сандък, запълнен с акуратно подредени лястовичи гнезда. Цената им варираше между четири и сто хонконгски долара. Току-що си беше избрал няколко от тях, в момента готвачите ги превръщаха в изключително вкусна супа. Изборът на добро лястовиче гнездо е истинско изкуство, подобно на още много кулинарни изтънчености на китайската кухня. А Тцун минаваше за майстор на това изкуство.
Току-що беше направил поредния подарък — скъпа огърлица с изумруди, на Неон Чоу, своята официална метреса. През деня момичето работеше в канцелариите на губернатора и външният му вид беше точно толкова скромен и незабележим, колкото го изискваше службата. Едно от нещата, които най-много я привличаха у Тцун-Трите клетви, беше фактът, че той я харесва във всяко от нейните превъплъщения, включително и в естествен вид.
Отвори кутийката, нададе писък на възхищение и веднага окачи бижуто на шията си. После протегна ръце над отрупаната маса и прегърна Тцун.
— Прекрасна е! — извика тя. Кичур черна коса се спусна над челото й и накара сърцето на Тцун-Трите клетви да потръпне от възбуда почти едновременно със свещения му орган. Не преставаше да се чуди как това двадесет и три годишно момиче успява да гъделичка сетивата му по този изключителен начин. Едно докосване по рамото, едно движение на изящната ръка и тих смях бяха в състояние да го възбудят повече, отколкото десет опитни компаньонки заедно. Да не говорим за миговете на споделена интимност…
Тцун-Трите клетви направи знак на келнера и с дрезгав глас поръча „тайкуан ин“ — чай от особен сорт, наричан „Желязната богиня на милосърдието“. Беше изключително силен и толкова скъп, че го поднасяха в чашки колкото напръстници.
— Радвам се, че сме заедно — промълви Неон. — Бях започнала да мисля, че вече си се уморил от мен…
— Какво ти говори тази огърлица?
— Твоите подаръци винаги са били изключително щедри — прошепна тя и сви устни в онази форма, която винаги го беше подлудявала. — Но напоследък прекарваш толкова много време с Блис, че започнах да се тревожа…
— Деловите ми отношения не трябва да те тревожат.
— Какъв бизнес можеш да имаш със собствената си дъщеря?
— Ти какво, глуха ли си?
Капризното кръгче на устните се очерта още по-релефно, но той вече не му обръщаше внимание. Умът му превключи на друга вълна. Това беше лошо за Неон Чоу и тя прекрасно го знаеше.
— Понякога ме третираш като дете — промърмори тя и поклати глава. — Но аз не съм пубертет, а зрял човек с престижна работа. Дори губернаторът не би си позволил подобен тон с мен!