Столингс отвори очи. На екрана се беше появил надпис:
Възможен достъп до информация „Понеделник“
Компютърът на Агенцията имаше седем нива на секретна информация, като всяко едно от тях носеше името на съответния ден от седмицата. „Понеделник“ съдържаше най-слабо охраняваните данни, докато в „неделя“ се пазеше свръхсекретната информация. Достъпът на служителите до съответните нива съвпадаше с издигането им по служебната стълбица на Агенцията. Столингс беше член на вътрешния съвет от петимата най-високопоставени служители, който се ръководеше лично от президента. Благодарение на това той имаше достъп и до седмото ниво, но никога не му се беше налагало да го използва.
Най-често работеше с „четвъртък“, там решаваше почти всички проблеми, свързани с пряката си оперативна дейност. Сега, след около три часа присъствие на това ниво, той изпита нужда от повече информация. Все още не можеше да разбере на какво се дължеше руското присъствие в Япония.
Облегна се назад и притисна с палци клепачите си. Очите му се дразнеха от фосфоресциращата светлина на екрана.
Въпросът е там, че това не бяха обикновени руснаци, дори и да са били оперативни агенти на КГБ. С тях той беше свикнал, срещаше ги навсякъде по света. Приемаше ги с примирение — както бедняците се примиряват с хлебарките в порутените си жилища. Но тези хора бяха по-особени. Отдел С на КВР, царството на генерал Воркута. Макар да преливаше от чувство за мъжко достойнство и превъзходство, Столингс се беше научил да уважава ума и способностите на тази жена.
През последните две години нейни агенти бяха успели да провалят две от най-важните му операции, трета увисна на косъм. В Ангола, Ливан и… Къде още, по дяволите? А, да — в Гватемала… Винаги изпитваше трудности с тези латиноамерикански държавици, които са като близнаци.
Отлично помнеше ужасяващото спускане по почти непристъпните планински пътища на Гватемала с кола, която би трябвало да бъде бракувана преди десетина години… Това беше първият му сблъсък с агентите на Воркута. Третият обаче, в Ангола, беше най-опасният… Там получи два 38-милиметрови куршума — един в рамото, друг в ръката. А третият свирна на милиметри от черепа му…
Всички бяха изстреляни от агентите на ВКР. От хората на генерал Даниела Воркута.
Столингс бързо се принуди да я уважава. Завъртя стола си към монитора и набра поредния код.
Възможен достъп до информация „Петък“
Пръстите му затичаха по клавиатурата. „Най-добрият начин за опресняване на паметта е аналогията с приключени дела, казваше Ундерман. Днешният ти проблем винаги има връзка с миналото…“
Информация „петък“ съдържаше архивите на тридесет и шест операции. Столингс се въоръжи с търпение и започна да ги проучва една по една. Откри гватемалската операция и свери датите, за да бъде сигурен че е неговата. Информацията беше общо взето рутинна, чак след нея се появи допълнителна забележка, която препоръчваше следващото ниво на секретност. Пръстите му продължаваха да летят по клавишите.
Възможен достъп до информация „Събота“
Едва тук намери това, което търсеше.
Матас Сандинар умира вследствие инжектирана отрова.
Датата на събитието беше точно три дни след провала на операцията му. Столингс застина на място, очите му объркано гледаха екрана на терминала. Вестниците широко отразиха смъртта на Сандинар, който беше президент на страната. Като нейна причина се сочеше масивен инфаркт на миокарда. Сърдечен удар. Откъде се появи тази отрова?
Столингс потъна в дълбок размисъл. Сандинар беше отявлен враг на Карло Гуерера — човека, когото трябваше да премахне. След смъртта на Сандинар беше отбелязано рязко нарастване както на влиянието на Гуерера, така и на числеността на бунтовническата му армия. Едва шест месеца по-късно Столингс се върна в Гватемала и успя да го ликвидира.
Зае се да анализира цялата информация за КВР, която се съдържаше в това ниво. Откри Ангола, отново със забележка под линия. Потърси Ливан, не го намери и набра кода за последното ниво.
Възможен достъп до информация „Неделя“
Буквите изскачаха като коркови тапи върху синята повърхност на терминала:
Шошо Мтуба умира от задушаване вследствие счупване на хрущялите на ларинкса.
Датата на събитието беше точно една седмица след операцията на Столингс. Официалната причина за смъртта на Мтуба, публикувана в печата, беше съвсем различна: падане от кон, който неочаквано се изправил на задните си крака, подплашен от змия.