И тук, по подобие на Гватемала, Мтуба беше генералът, водач на опозицията срещу официалната власт, именно него трябваше да ликвидира Столингс. Макар и незначителна част от задачите му, тези две операции бяха документирани така, сякаш са дело на самата Агенция. Нещо, което беше напълно изключено. Да се издаде заповед за отстраняването на Сандинар и Мтуба влизаше в разрез не само с методите на Агенцията, но и с официалната политика на Съединените щати.
Пред очите му отново изплуваха руснаците, пъплещи по могъщата снага на Сабята, в съзнанието му отново се появи конят без ездач от кошмарния сън. Тръсна глава и продължи проучването.
И стигна до Ливан. Беше погребан сред тонове второстепенна информация — като диамант в калта. Ако Столингс не притежаваше вроден интерес към многобройните начини за съхраняване на електронна информация, той положително не би стигнал до Ливан.
Веднага си зададе въпроса защо тази информация се пази на свръхсекретно ниво. Доколкото знаеше, операцията беше съвсем рутинна. Да, наистина откри екипа на КВР подир себе си. Но след Гватемала вече беше нащрек и руснаците не успяха да го изненадат.
Подготви номер, взет от любимия арсенал на руснаците — дезинформацията. И го осъществи блестящо. Докато екипът на КВР го очакваше на мястото на предполагаемата среща с помощниците му, той беше на другия край на града и спокойно монтираше оптическия мерник на пушката си. После, само с един изстрел от сто метра, пръсна черепа на Мохамед Ал-Касар. Задачата беше изпълнена. Ликвидиран беше един от най-опасните терористки лидери в Близкия изток с ярко изразена просъветска ориентация. Цялата операция, включително пристигането и заминаването на Столингс, продължи някакви си тридесет и шест часа. Как ти харесва това, генерал Воркута?
Но защо ливанската операция е тук, в седмото и най-секретно ниво?
Откри отговор на този въпрос след още няколко часа тежък труд. Беше хитро скрит в спомагателен файл — още един от електронните трикове. Това беше най-секретното ниво на паметта и нямаше къде другаде да го скрият…
Мохамед Ал-Касар е ликвидиран според инструкциите.
Следваше точната дата на събитието.
Причина — двоен агент, работил за Тимъти Лейн.
Очите на Столингс едва не изскочиха от орбитите си. Не! Това не може да бъде! Тимъти Лейн е директорът на ЦРУ!
По челото му избиха капчици студена пот. С треперещи пръсти набра отново кода на ливанския файл. Господи, нима съм ликвидирал наш агент?! Как е възможно това?! Насочи вниманието си към края на информацията, но тя изведнъж, насред дума, прекъсваше. Набра кода още веднъж, но без резултат. Екранът остана празен.
После, припомнил си основните инструкции, той натисна клавиша с надпис:
Контрол.
Върху екрана се изписа следният текст:
Останалата част от този файл е строго поверителна, достъпна единствено за Директора на Агенцията. Използвайте достъпен код за „Яху“.
Какво, в името на Бога, означава това „яху“, запита се Столингс.
Научи го едва след третия телефонен разговор, кратка справка с лингвист и една разходка до библиотеката на Конгреса.
„Яху“ се оказа бирманска дума, която обозначава осмия ден от седмицата, според особения календар на тази страна.
В главата на Джейк се появи фрагмент от текста на манускрипта, който висеше в дома на Микио Комото:
Когато генералът раздава правосъдие, армията поддържа висока дисциплина…
Или нещо подобно.
Сега вече знаеше, че Комото е мотивиран именно от манталитета на пълководец. Отчаяно му се искаше да разбере този човек, преди да се сблъска с него. Иначе нямаше никакви шансове, особено след онова, което беше извършил в дома на оябуна. Комото ще го накаже за назидание на своите бойци.
След като напусна района на Японските Алпи, Джейк се насочи именно към къщата на Комото. Защото оябунът беше единственият му враг, който притежаваше потенциал да се превърне в негов съюзник.
Много зависеше от характера на Комото, от това, което се криеше под непроницаемата му маска. Затова следващите няколко часа щяха да бъдат изключително опасни. Голяма част от играта на Джейк ще се определя на място, според това, което разкрие Комото от своята същност. Ако се окаже алчен, Джейк би могъл да се възползва от този факт. Същото ще се получи и ако японецът прояви високи морални добродетели.
„Мичи“. Пътеката. Джейк е длъжен да я открие, ако иска да запази шансовете си да открие Ничиреншу и онова „фу“, което Мариана беше взела от него.