Мрак. Нощта го обвиваше с душното си покривало, от земята се излъчваше топлина. Босите пръсти на краката му усетиха първите капчици хладна роса. Тик-так, тик-так… Тежкото махало се поклащаше пред очите му.
Тишина. Джейк си представи как водите на Южнокитайско море покорно лижат краката му. Спомни си за Фо Саан, неволно се запита дали няма да се окаже, че наученото от него е една голяма илюзия. В дъното на съзнанието му проблесна ужас. Ако всичко е илюзия, той ще се окаже на прага на колапса, обладан от животински страх. Вече усещаше лепкавите му пипала…
Гневно бръмчене прогони тишината на нощта. Едва успя да си поеме дъх, тялото му се напрегна до крайност и това го разтревожи. Пипалата на страха! Промъкваха се дълбоко в съзнанието му, опитваха се да разбият илюзиите. Може би изобщо не разчита на сигурността им… „Престани, заповяда си той. Дишай дълбоко! Дишай!“
Не беше лесно, особено пред очите на бръмчащата в мрака смърт, летяща неумолимо към него.
Бум!
Като пистолетен изстрел. Миг преди това усети лекото раздвижване на въздуха. Полъхът на смъртта…
Чучелото влезе в болезнено съприкосновение с дясното му ухо. В средата му вече стърчаха две стрели. Беше убеден, че върхът на втората мина на милиметър от скулата му. Усети ситните капчици пот подмишниците и долната част на гърба си.
Някой се смееше. В полезрението му се появи ухилената физиономия на Тоши, който издърпа мишената към себе си.
— Гореща нощ, а? — изсмя се отново той.
Джейк примигна, тъй като солената пот започна да дразни очите му. Тоши отново попипа панталона му и този път не можа да скрие разочарованието си:
— Пот, итеки…
Джейк усети бавното приближаване на Комото! В лявата си ръка държеше дълъг лък, очите му безстрастно наблюдаваха лицето на Джейк. Не каза нито дума, докато Тоши проверяваше възлите на ръцете и краката му.
После пристъпи още крачка напред и протегна ръка:
— Този път ще използвам това… — между пръстите му се полюшваше памучна превръзка за очи.
Обърна се и тръгна към позицията за стрелба.
— Това е хубаво — промърмори Тоши и отново разклати брезентовото „марумоно“. Чучелото вече беше толкова тежко, че се клатеше бавно, едва прикривайки лицето на Джейк.
Джейк направи опит да не концентрира вниманието си върху двамата японци, очите му се насочиха към назъбените върхове на стрелите, които стърчаха от „марумоно“. Бяха толкова близо, че ако протегнеше врат, положително би ги докоснал с носа си.
Даде си сметка, че животът му е изцяло в ръцете на оябуна. Може би точно това е целта на цялото представление. Урок по унижение. Демонстрация на сила. Джейк знаеше, че животът му лежи в дланта на Микио Комото. Но го знаеше още в мига, в който се появи на прага на дома му. Сега идваше часът на истината.
Все пак що за човек е този Микио Комото?
Джейк предпочиташе да не прави предположения, тъй като само след минута щеше да узнае точния отговор на този въпрос.
Спокойствието ще ти даде всичко, което трябва да знаеш за победата, беше казал Фо Саан. Тези думи блеснаха в съзнанието на Джейк с ослепителна сила, той започна да си ги повтаря като заклинание.
В далечината нещо прошумоля, после звукът се устреми към него с ужасяваща бързина. Улавяше го с двете уши едновременно, а това означаваше само едно: стрелата лети точно срещу лицето му.
Тик-так, тик-так… Чучелото леко се полюшваше. Той отбелязваше движението му чрез светлината и мрака. По-светло, по-тъмно… Миг на равновесие… Ако стрелата улучи по-светлия миг, с него е свършено.
Тик-так…
По-светло, по-тъмно…
Бум!
Пълен мрак. Джейк усети как мишената политна към носа му. Отвори очи и бавно фокусира погледа си. Върхът на третата стрела стърчеше между предишните два… Попадение в десетката!
Изминаха няколко безкрайно дълги мига, преди чучелото да се отмести от лицето му. Когато това най-сетне стана, пред него не беше Тоши.
— Може би наказанието е достатъчно за извършените престъпления — промълви Микио Комото.
— Ако съм извършил някакви престъпления, сторил съм го от отчаяние — дрезгаво отвърна Джейк. — Ничиреншу държеше жена ми. Трябваше да науча къде са. По тази причина изиграх номера със саракина. Исках да се добера до вас… С надеждата, че ще ми помогнете.
— Нови лъжи — хладно установи Комото. — Какво общо с Ничиреншу може да има итеки като теб?
— Искам главата му. Жена ми е мъртва. Загина под Сабята, снощи…