— Тцуруги? — изненадано го погледна Комото. — Бил си на Тцуруги по време на буря?
— Да — кимна Джейк. — И открих скривалището на Ничиреншу.
— Промъкваш се в дома ми и нападаш хората ми — процеди Комото. — Ето какво си направил. Затова не искам да слушам повече варварските ти лъжи! — масивното му тяло започна да се извръща.
— Бедният генерал не желае да чуе информация, която може би ще спаси живота му.
— Кой си ти, че си позволяваш да говориш за делата на пълководците? — гневно попита Комото и се изплю с открито отвращение.
— Зная, че добрият пълководец трябва да използва всички налични средства за постигане на крайната победа.
— Какви ги дрънкаш? — опасно присви очи Комото.
— Убих Кей Кисан пред очите на Ничиреншу.
— Думи! — отсече японецът. — Думи и нищо друго!
— Дай ми възможност да ти предоставя и доказателства.
Комото стоеше напълно неподвижен с очевидното желание да прикрие обзелото го напрежение. Беше достатъчно умен да разбере, че е бил надхитрен. Сега вече беше длъжен да удовлетвори молбата на Джейк — в противен случаи би показал крайно невъзпитание.
— Отвържи итеки! — подвикна към Тоши той.
— Слушам, оябун.
Комото изчака падането на възлите.
— Дай го насам.
Спря в противоположния край на стрелбището и се обърна с лице към Джейк.
— Сега ще ми покажеш на какво си способен. Кей Кисан може да бъде победен само от самурай. Само самурай може да проникне в къщата за „О-хенро“ под носа на Ничиреншу.
Джейк пристъпи към пирамидата и започна да си избира лък. Тоши понечи да го спре, но Комото му направи знак да стои настрана.
— Самураят трябва да има разностранни способности — каза Джейк. — Една от тях е „кюжутцу“. Но това ти е отдавна известно, нали?
Избра си една стрела с раздвоен връх и се прицели в мишената.
— Ще разрешиш ли на Тоши-сан да я разклати?
Убеден, че чужденецът блъфира, Комото даде знак на боеца си да изпълни желанието му.
— Но, оябун…
— Мислиш, че не съм способен да се защитя? — леко повиши глас Комото. — Направи каквото ти казах, после се върни тук — извърна се към Джейк и подхвърли: — Да улучиш от това разстояние, при това без светлина, е добро постижение за ученик на някой от опитните сенсеи… Но дори и най-добрият ученик не би могъл да победи Кей Кисан. Затова трябва да си сложиш превръзката… — Парче черен плат се появи в протегнатата му ръка.
Джейк пое превръзката в момента, в който Тоши се върна обратно. Прецени размера на предизвикателството, после отвърна:
— Ясно е, че ти самият си сенсей по „кюжутцу“, оябун. Искам да ти задам един въпрос: можеш ли да се изправиш в единичен двубой с човек като Кей Кисан?
— Разбира се — отвърна Комото. — Не се ли срамуваш от невежеството, което проявяваш, итеки?
— Следователно няма да се задоволиш с умение, което да отстъпва на твоето, нали? — продължи Джейк, без да обръща внимание на забележката му.
Комото го измери с пламнал поглед, но не отвърна нищо.
— Би ли заел мястото, на което преди малко стоях аз? — попита Джейк.
Оябунът се задави от гняв. „Този мръсен чужденец вече за втори път ме надхитрява, помисли си той. Така ме работи, че няма начин да му откажа!“
Овладял нервите си, Комото леко кимна с глава:
— Подобен акт несъмнено ще ме убеди, че говориш истината — промърмори той. — Но имам едно условие. Тоши-сан ще стои до теб, а дулото на пистолета му ще бъде опряно в слепоочието ти. Ако не успееш да дублираш моето постижение, той веднага ще ти пръсне главата.
По лицето на оябуна играеше лека усмивка, очите му не изпускаха очите на Джейк. Сблъсъкът на волята им можеше да се докосне с пръст. Джейк усети могъщата психическа енергия на японеца, но едновременно с това и нещо друго — уважение. Плахо и потиснато от волята, но все пак истинско уважение. За начало това му беше напълно достатъчно.
— Приемам твоето условие — поклони се той.
— Разбира се, че ще го приемеш, итеки! — изръмжа Комото и направи знак на горилата си: — Вържи му очите, Тоши-сан!
Онзи пристъпи напред, но Джейк го спря.
— Искам да зная точния ти ръст, оябун — каза той.
— Метър шестдесет и шест — отвърна с известна гордост Комото, изведнъж възвърнал доброто си настроение. — Не е лошо за японец, нали?
А Джейк се запита дали и оябунът не страда от заблудите на своите собствени илюзии. Той нямаше представа дали Джейк изобщо е виждал лъкове за „кюжутцу“, да не говорим за уменията на опитен сенсей. Закова поглед във фигурата му, опитвайки се да запечата размерите й в съзнанието си. После кимна на Тоши и протегна врат за превръзката.
— Не я стягай прекалено силно — обади се Комото. — Трябва да бъдем сигурни, че няма да причиним страдание на итеки… — Смехът му беше буен: — Особено пък в последните мигове на живота му!