— Подозирам, че главният проблем на Блустоун и съответно на Ши Зи-лин е проблемът с финансовите задължения. Според разузнавателните сведения „Файв стар пасифик“ е понесла сериозни загуби при финансовия срив в Колонията през 1982 година. Митре неколкократно предупреждава Ши Зи-лин, че компанията е притисната от кредиторите. Но сега, след като се появява благоприятният шанс, „Файв стар пасифик“ хвърля целия си ликвиден капитал в изкупуването на акции от „Пак Ханмин“. Крайната цел е получаване на контролния пакет и осигуряване на трайно присъствие в проекта „Кам Сан“. Блустоун предупреждава, че компанията се излага на огромен финансов риск, но Ши Зи-лин му заповядва да купува с неотслабващи темпове.
— Това е добре — обади се Жанг Хуа. — Не предприемайте нищо и внимавайте Блустоун да не си навира носа твърде дълбоко в „Кам Сан“. Съгласен съм с тази тактика.
Ву Айпинг му хвърли презрителен поглед.
— Сега разбирам защо никога не сте надскочили нивото, на което се намирате в момента — процеди той. — Аз не искам да унищожа „Файв стар пасифик“, а Ши Зи-лин. Ясно е, че тази компания е ключът към неговите тайни планове. Към „Кам Сан“, който е изцяло мой проект! Зная, че той е противник на тайните ни планове по отношение на централата. Надява се, че посредством своята търговска къща ще успее да държи в ръцете си достатъчно власт, за да саботира моите усилия. Ето защо аз искам „Файв стар“ да бъде оставена на мира. Искам да го накарам да затъне дълбоко в мрежата на „чуждестранните дяволи“, без надежда да се измъкне оттам.
Помълча малко, после избухна в смях:
— О, да! Мисля, че открих разрешението! Ще поставим капан на Ши Зи-лин вътре в собствената му компания!
— Не разбирам.
— Естествено, че няма да разбирате! — подхвърли жлъчно Ву Айпинг и събеседникът му неволно потръпна. — Но не очаквайте да ви давам разяснения, не съм толкова глупав. Искам да бъда абсолютно сигурен, че ще спипаме неподготвен Ши Зи-лин. Затова няма да се подлагам на никакви рискове.
Умът му напрегнато работеше. Пропусна да съобщи на Жанг Хуа, че останалите членове на неговата група вече търсят банките и финансовите институции, отпуснали краткосрочни кредити на „Файв стар“. По всичко личеше, че те ще се окажат смайващо много на брой. Макар да изглеждаше относително стабилна, компанията беше затънала до гуша в дългове.
Вече беше създадена фиктивна фирма за изкупуване на тези дългове, името й беше „Яо Син Кюн“. Ву си даваше сметка, че за тази операция ще бъдат необходими милиони. Нито един от собствениците на фирмата нямаше пряк достъп до тези суми, които в основната си част се теглеха от държавния бюджет и от бюджета на отделни предприятия. Включително Научноизследователският институт на самия Ву Айпинг, Рискът беше огромен, но си заслужаваше. В крайна сметка не само ще разоблича предателството на Ши Зи-лин, но и ще сложа ръка върху „Файв стар пасифик“, въздъхна Ву Айпинг.
Започна да се спуска от Великата стена, на лицето му играеше усмивка. „Мишката“ Жанг Хуа покорно го следваше.
— Радвай се на последните си спокойни дни, Ши Зи-лин — извика той и вдигна ръце към небето.
Микио Комото се срещна с Джейк в една денонощна закусвалня в стария квартал Асакуза, разположена непосредствено до храма Канон. Една от най-големите забележителности на Токио, Храмът на богинята на милосърдието, привличаше денонощно плътен поток от туристи. Паркът около него винаги беше оживен.
Свечеряваше се. Хората бързаха да се приберат у дома за вечеря, майките викаха децата си от градината, старците невъзмутимо продължаваха да играят „го“, отегчено разменяйки помежду си последните клюки за деня.
Смогът, съдържащ в себе си някаква странна смесица от водни капки и изгорели газове, проблясваше като сапфир под последните лъчи на слънцето. Очертанията на храма ставаха още по-внушителни в сгъстяващия се мрак.
Закусвалнята представляваше голям фургон на колела с малки дървени масички, край които бяха наредени отопляемите поцинковани корита с готова храна. Предлагаше китайски и японски макарони, пиле на грил и „оден“ — задушено месо с най-различни зеленчуци и подправки, обилно полято с люта горчица. Именно това си беше избрал Джейк.
Микио придърпа един стол и също си поръча „оден“. Хората около тях оживено разговаряха и, както често се случваше в Япония, споделяха един с друг такива интимни неща от живота си, каквито за нищо на света не биха споделили със съпругите си.