Вълните връхлитаха върху брега. Така, както го бяха правили в продължение на хилядолетия. Но в ушите на Джейк тътенът им изведнъж прозвуча като пушечен залп.
Отново видя бледото лице на Мариана, мокрото й тяло, прилепнало към скалата. После камъните под краката й се отрониха, тялото й политна и изчезна в пропастта…
Мариана! Не!
— Бих искал да продължа — забеляза състоянието му Зи-лин, но Джейк не го чу.
— Защо го направи? — дрезгаво попита той. — Защо трябваше да я изпратиш на сигурна смърт?
— Химера откри тайната на „фу“. Първата му работа беше да изпрати взвод за екзекуции в дома ти. За тази цел избра нощта, в която ти трябваше да нападнеш къщата за „О-хенро“.
Джейк почти не забеляза промяната в гласа на баща си.
— Зная — нетърпеливо тръсна глава той. — Но все още не разбирам… Мариана не би трябвало да тръгне с Ничиреншу. Не би го сторила доброволно при никакви обстоятелства!
— Разбира се — меко промълви Зи-лин. — Особено след всичко, което знаеше или за което се досещаше… Свързано със старата вражда между вас. Затова трябваше да бъде убедена с други средства…
Очите на Зи-лин се насочиха към морската шир, но не виждаха нищо.
— Ничиреншу я предупредил по телефона за скорошното пристигане на убийците. Тя не му повярвала. И това е било естествено, нали? Агенцията беше на твоя страна…
Затова Ничиреншу й казал името на ръководителя на екипа. Него тя познаваше отлично.
— Евънс.
— Точно така, Евънс. Химера вероятно не е знаел, че Мариана има представа за начина, по който си изкарва хляба Евънс. Тя прибягнала до единствената разумна постъпка — избягала от апартамента и се скрила наблизо. Скоро Евънс действително се появил начело на хората си и тя вече нямала друг избор, освен да повярва на Ничиреншу.
Настъпи тежко мълчание. Никой от двамата не обръщаше внимание на веселата глъч по плажа. Накрая Джейк тръсна глава и тихо попита:
— Но защо точно Ничиреншу?
— Нямах друг избор. Трябваше да спася Мариана, при това бързо. Нямах никакво време, взводът за екзекуции несъмнено щеше да я открие в Хонконг, независимо от скривалището… Трябваше да я изведа от града.
— Прецених, че с Ничиреншу ще бъде в най-голяма безопасност. Не вярвах, че някой в Агенцията ще се сети да я търси при най-заклетия ти враг.
— Но не стана така, нали? — горчиво попита Джейк. — Пак я откриха…
— За съжаление — въздъхна Зи-лин. — Борбите за власт в КВР доведоха до изпращането на техен екип в планината Тцуруги. Съжалявам, синко…
Джейк усети тръпката, пробягала по тялото на стареца. Сърцето му се изпълни с жалост. Всички сме виновни, въздъхна той. Но най-вече аз, защото сам избрах този начин на живот… Моят свят на насилие уби Мариана. Светът, който обичам…
След известно време се овладя и вдигна глава:
— Разкажи ми за „юн-хюн“, татко.
Зи-лин се примири. Синът му беше решил да сложи край на историята по този начин, значи така ще бъде.
— Добре — въздъхна той. — Вече знаеш за Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун. Знаеш го само ти. Дори Блис няма представа, че те са мои братя. Искам нещата да останат такива, каквито са. Защото тази информация може да бъде изключително опасна…
— Знаеш, че под прикритието на смъртна вражда и двамата купуваха различни търговски компании. Правеха го ловко, следвайки моите указания. В момента всички нови фирми са сектор от кръга.
— Като част от сложната операция Т. И. Чун стана делови партньор с „Файв стар пасифик“. В рамките на шест месеца, благодарение на машинациите на един от враговете ми в Пекин, ние ще установим пълен контрол над тази компания.
— Вече държим и триадите. Може би знаеш, че Тцун-Трите клетви има приятел на име Чудесния Сун. Това означава, че притежаваме 14К. А сър Джон Блустоун е тясно свързан с Хак Сам…
— Остава Грийн Панг — отбеляза Джейк. — Без шанхайската триада едва ли ще стигнеш далеч…
— Вярно е — призна Зи-лин. — Това означава Андрю Сойър и преди всичко Достопочтения Чен, който държи цялата нелегална търговия със злато, преминаваща през Макао… — обърна се и закова очи в лицето на Джейк. За миг годините сякаш изчезнаха и Джейк се озова очи в очи с млад и енергичен мъж, от когото се излъчваше непоколебима решителност и желязна воля. — Вече имаш трите части на „фу“, синко. А четвъртата е в ръцете на Андрю Сойър.
— Сойър!? — смаяно промълви Джейк. — Всемогъщи Буда!
Малкият будистки храм беше сгушен в стръмните планински склонове, високо над Шек-О. В късния следобед двамата бавно пристъпиха в хладното и здрачно помещение. Миризмата на кедрови листа се смесваше с аромата на запалените ароматични пръчици.