Зи-лин потъна в дълга молитва, а Джейк си мислеше за по-земни, но не по-малко важни неща. Все още не беше свикнал с мисълта, че има баща; че стои редом с човек, в чиито жили тече неговата кръв. От време на време се улавяше, че трепери. Не можеше да разбере дали това се дължи на дълбокото душевно облекчение или на някаква друга, неизвестна причина.
— „Юн-хюн“ вече е безполезен — промълви Зи-лин, когато се настаниха на верандата с бамбуков покрив, опасваща храма от всички страни. — Той не може да съществува без върховен водач, без човек, който да ръководи и направлява действията на останалите…
Слънцето се плъзгаше към хоризонтала запад, лъчите му позлатяваха спокойните води на Южнокитайско море. Дори тъмните облаци на хоризонта изглеждаха златни…
— Имаш предвид тайпан на всички тайпани, нали? — предпазливо попита Джейк.
— Точно така. Човек, който би контролирал не само Хонконг, но и цял Китай. Защото без международната търговия и финанси на Хонконг, Китай завинаги ще си остане една затворена и изостанала страна.
— Аз съм готов, татко.
— Не, синко — поклати глава Зи-лин. — Животът ти и без това е бил достатъчно труден.
— Но аз имам необходимите качества.
Зи-лин видимо се колебаеше.
— Вярно е, че в целия свят няма по-подходящ от теб за ръководител на „юн-хюн“ — призна той колкото на Джейк, толкова и на себе си. — И аз наистина имах определени планове в тази насока. Ти да си начело тук, а Ничиреншу да действа в Япония…
— Значи въпросът е уреден.
— Не. Нищо не е уредено. В продължение на дълги години ние на континента прибягвахме до догмите на Маркс и Енгелс с единствената цел да въдворим ред и да се освободим от влиянието на проклетите чужденци. Тяхната алчност е ненаситна, искат не само да изсмукват кръвта ни, но и да ни погълнат въобще…
— Комунизмът изпълни задачата си. От няколко години насам си давам сметка, че сме стигнали края. Вече имаме чувство за известна стабилност, но продължаваме да мислим феодално. В Пекин все още властва консервативната философия.
— Ясно ми е друго — бъдещето на Китай е свързано с капитализма. Чрез Хонконг ще обединим цял Китай, включително Тайван. Тукашната пазарна икономика ще се превърне в модел за развитието на цялата страна.
— Но по пътя си ще срещнем големи трудности. В Пекин все още има влиятелни маоисти, а и Кремъл няма да остане безмълвен свидетел на стремежа ни към истинска независимост. Тези неща също са част от огромната отговорност на бъдещия върховен тайпан…
— Татко, докато бях във Вашингтон, научих нещо важно за себе си — животът ми е такъв, какъвто го направя сам!
— Дори след като научи, че и Фо Саан е бил част от „юн-хюн“?
— Да, дори след това. Фо Саан ме обучаваше, но без вродените си способности едва ли бих усвоил в достатъчна степен богатите му познания. Той не би могъл, а и никога не пожела да влияе на мирогледа ми.
— И моят живот е това, което пожелах да бъде.
— Значи наистина си го искал.
— Разбира се.
Зи-лин наблюдаваше залеза. Все още не можеше да свикне с различния свят, в който беше попаднал. Непрекъснато си напомняше, че и това тук е Китай, но трябваше да си признае, че всичко, дори слънцето, му изглежда различно… Човек има нужда от адаптация, но неговото време изтичаше. Единствената му надежда беше Джейк. Със смайване установи, че това наистина е така.
Въздъхна и най-сетне кимна с глава.
— Добре. Така да бъде. Вече разговарях с Андрю Сойър. Той ми е много задължен, никога не би могъл да ми се отплати. Защото стана тайпан благодарение на мен. И по тази причина получи последната част от „фу“. Никога не забравяй това.
— От Сойър получих доста интересна информация. Сър Джон Блустоун е главният агент на КГБ в Азия, а дългогодишният помощник на Сойър — Питър Енг, е действал под негово ръководство. Но той вече е отстранен.
— Нещата около Блустоун обаче са съвсем различни. Мисля, че трябва да го държиш под око — както преди срещата ти със Сойър, така и след нея. Защото той поддържа директен контакт с Даниела Воркута и ние на всяка цена трябва да запазим нещата такива, каквито са. Така диктуват непосредствените ни интереси.
— Съгласен съм.
— Добре. Остава ни само да разберем как Химера е успял да открие значението на „фу“. След щателна проверка установих, че провал в моите източници на информация няма.
— Това означава, че някой действа независимо.
— Да, агент, когото не познаваме…
— Ще го открия.
Джейк си мислеше за близките, които беше изгубил. От колко време беше убеден, че няма семейство? А ето как нещата се промениха — баща му се върна, изведнъж се оказа, че има чичовци, племенници. Изпита чувството на човек, който след години безплодно лутане в пустинята, изведнъж се натъква на златните мини на цар Соломон. Беше смаян от огромното си богатство.