Неговият ангел на отмъщението - Мартин Вейл.
Сигурен беше, че е Вейл, особено след като бе зърнал снимката му на стената в комуникационния център с думите отдолу: „Някой да познава този мъж?“ Авраам го познаваше, и то много добре, но не можеше да го каже никому. Дори и Морди вярваше, че той е сляп. И сега Вейл отново се пръкваше, този път на мястото на екзекуцията на Уолър.
Какво ли беше намислил? Защо се интересуваше толкова от Уолър? И защо беше с Хардистан?
За Авраам следенето на кариерата на Вейл се бе превърнало в натрапчива психоза. По време на процеса в окръг Гранд той бе седял с часове пред телевизора, като бе изпращал Морди и момичетата до градчето с някакви поръчки, бе спускал лещите си и се бе отдавал на мечти.
Колко начина бе успял да изобрети? Колко начина имаше да убие Вейл и да го накара да страда като никой друг? Гневът му избуяваше до такава степен, че после преминаваше в необуздан полов нагон. Когато Морди се връщаше от задачите си, Авраам откарваше трите млади момичета в стаята си и се отдаваше на възможно най- перверзните полови актове. Младите момичета, всяко от тях на не повече от тринадесет-четиринадесет години, бяха непрестанно в „състояние на благодат“, както се изразяваше той.
А сега Вейл се бе върнал в Охайо. Първият път можеше и да е било случайност. Вторият път обаче означаваше само едно нещо. Вейл или бе станал консултант на ФБР, или се бе ангажирал с нещо подобно. Въпросът беше защо? И какво преследваше?
Докато гледаше Валери Азимур, в ума му изплува представата как да разбере.
В 11 и 15 Джуди Шейн, оператор в телефонната централа на WWN, отговори на едно обаждане.
- Тук WWN, какво мога да направя за вас?
- Госпожица Азимур, моля - изръмжа груб глас.
- Съжалявам, госпожица Азимур е извън града. Ще ви свържа с редактора й.
- Искам да говоря с госпожица Азимур - изръмжа в отговор гласът. - Знам, че можете да се свържете с нея по клетъчния телефон.
- Мисля, че трябва да говорите с редактора й.
- Казах ви вече, че не ме интересува никакъв шибан редактор. Ако тя наистина иска да разбере какво се е случило в действителност на Ралф Андерсън в Охайо, намерете я и я докарайте на телефона. Ще се обадя след три минути.
И затвори.
Операторката набра клетъчния телефон на Азимур. Тя веднага отговори.
- Госпожице Азимур, обажда се Джуди от телефонната централа. Току-що ви търсиха. Може и да е някое куку, но може и да не е. Ще ви пусна записа.
Азимур изслуша краткия разговор и каза:
- Вероятно е куку. Но мога да му отделя една-две минути. Свържи ме веднага щом звънне.
- Разбрано.
- Току-що ме е търсил някакъв хахо - каза Азимур на Сид. - Твърди, че знаел истината за убийството на Андерсън.
- Сигурно е някой, докопал се до телефон в някоя лудница — коментира той.
- Да - съгласи се Теди, видеооператорът. - Или пък Нострадамус току-що е възкръснал от гроба, за да ни помогне да изпреварим конкуренцията.
Всички се заляха от смях.
В предградията на Мисула, щата Монтана, Морди и Авраам - бившият брат Трансгресор, бившият Аарон Стемплър - седяха в една тъмносиня кола. Авраам носеше брада, която подчертаваше челюстта му, също като брадата на някой възрастен мормон. Беше облечен в черно, с черен пуловер и кожено сако. Ръцете му бяха пъхнати дълбоко в джобовете. Бяха паркирали близо до една телефонна кабина край пътя.
Морди гледаше ръчния си часовник.
- Не разбирам - каза той. - Защо предупреждаваш тия хора? Шрак ще те убие, ако разбере.
- Това изобщо не му влиза в работата. Онзи адвокат, Вейл, не е бил случайно във фермата на Андерсън.
- Е, и какво от това?
- Това, Морди, че аз трябва да заключа, че Вейл е бил там, за да ни мъти водата. На всички нас. Защо да не го съобщим на света? Каквото и да е скрил в ръкава си, за нас ще е от полза да го разберем.
- Какво толкова си му се надървил на тоя Вейл?
- Имах си навремето работа с него. В предишния ми живот.
- Предишния или скришния? - попита игриво Морди.
- Който ти хареса повече - отвърна Авраам,
- Извинявай, братко, не исках да те обидя - изрече Морди, смутен, че може да е оскърбил проповедника.
- Ти не можеш да ме обидиш, Морди. Колко е часът?
- Има още една минута - отвърна Морди. - Тия хора направо ме карат да сънувам кошмари, Т.
- Че какво му е толкова лошото? Хубава къща, телевизор, хубава нова кола, парички дрънчат в джобовете ни.
- Винаги са ни дрънчали в джобовете, Т.