- Валери, подозира ли ФБР някого в извършването на това убийство?
- Не знаем. Те не ни дават никаква информация, Шийла. Ако не броим споменатото интервю рано тази сутрин, те отказват абсолютно всякакъв коментар.
- Благодаря ти. Валери Азимур, на живо от сърцето на Америка. Днес във Финикс, Аризона...
Хардистан грабна дистанционното управление и изключи телевизора.
- Дяволите да я взелат! - изрева той. - Не разбира ли какво прави?
- Тя не дава пет пари, Били - обади се Файърстоун. - Просто си върши работата.
- Върши си работата друг път! Откъде е изровила информацията за Уолър?
- Кой знае? Може някъде просто да има утечка.
- А може и да няма - вмъкна се Флахърти.
- Какво искаш да кажеш? - попита Хардистан.
- Може би просто е било подсказване - каза Флахърти.
- От кого? Кой, по дяволите, би могъл да й пошушне нещо?
- Някой от тях - заяви смело Флахърти.
- Но защо?
- За да ни изкарат на светло какво правим. Колкото повече научи тя, толкова повече ще научат и те.
- Ще изпратя екип да провери откъде е взела информацията - каза Хардистан.
- Не го прави, Били - намеси се Вейл. - Тя няма да си издаде източника. А и ако я настъпиш, това само ще укрепи увереността й в това, което вече знае.
- Ти наистина си я ядосал, нали?
- Не става въпрос за мен. Тя е професионалист и надушва голямата история.
- Значи да я оставим да си вее байрака?
- Блокирай я отвсякъде. Нека никой не си отваря устата пред нея. Така всичко, което изкара наяве, ще го е получила извън нашия кръг.
- Каква ще ни е ползата от тази работа? - попита Файърстоун.
Хардистан се замисли над казаното от Вейл и кимна.
- Прав си. Така ще научим какво им е известно за нас, а е възможно и да изтърват нещо.
- Защо не сложим централата им на подслушване?
- Който и дай се обажда, едва ли стои много на телефона - каза Хардистан. - Ще си е чиста загуба на време, а ефектът ще бъде, че Азимур ще се настърви още повече. Изпробвахме тоя номер в Охайо и тя ни го зачука царски. Мартин има право. Ще си седим тихичко и ще мълчим като бити задници.
По-късно, докато Файърстоун дремеше, а Майер и Флахърти бяха в комуникационния център, Вейл попита:
- Колко време ще ти отнеме да събереш хората, за да упражниш заповедите за обиски и задържане, Били?
- Трябва да знам колко банки са замесени. До този момент заповедите покриват Форт Яхве, четирите църкви и личните сметки на Енгстрьом, Мецингер, Шрак, Болинджър, Карл Ренц и Джеймс Рейни, плюс един неустановен номер на банкови сметки.
- Избери си някакъв брой, да кажем, десет банки. Колко време?
- Значи процедурите са следните - проверил съм местата на банките, решавам за обема на групата за всяко място, заповядвам на необходимите агенти да се съберат в района със спомагателните коли и съответни оръжия и написвам правилата на вмешателство. Знаеш добре, че трябва да сме подготвени срещу сериозна съпротива, Мартин. Правилата на вмешателството ще го отразят.
Вейл въздъхна и кимна.
- И колко време ще отнеме всичко това?
- За да осъществим.арестите... десет дни.
- Какво ще кажеш за една седмица?
- Тук става дума за много хора, за сложно оборудване...
- Колкото повече изчакваме, с толкова повече време ще разполагат да накълцат регистрите, да преформатират твърдите дискове, да укрият оръжията...
- Позволяваш на тази Азимур да ни пришпорва ли?
- По дяволите, Били, тя може да почне да разсъждава за операцията буквално всеки момент. Вече спомена делото по РИКО в Илинойс. Ще поставя екипа си на денонощен режим и ще видя какво можем да изровил Около банките и всички останали връзки, които могат да изскочат.
- Добре. Седмица - каза Хардистан.
- Благодаря.
- Тогава най-добре да започвам още сега.
Хардистан се изправи и отиде в задната част на самолета. Вейл се пресегна и разтърси Сам Файърстоун. Едрият мъж отвори едното си око и го загледа.
- Надявам се, че е важно, защото тъкмо си карах най- сладкия сън от момента, в който се запознах с теб.
- Можеш ли да уредиш среща с Енгстрьом?
- За теб ли?
Вейл кимна.
- Познаваш хората му, нали?
- Някои.
- Можеш ли да се добереш до него?
- Мога да опитам.
- Кажи му, че изборът на мястото е негов.
- Мога ли да му кажа защо?
- Не.
- Можеш ли ти да ми кажеш защо?
- По-късно.
- Колко хора ще присъстват на срещата?
- Кажи му, че може да си събере целия щаб, ако иска.
- Колко хора ще вземеш със себе си?
- Един. Теб.
- Ти си куку, Мартин.
- Чувал съм го вече.
24.
В шест сутринта Хенри Уу паркира колата си на паркинга на ФБР и затича под ръмящия дъжд към страничния вход на сградата „Хувър“. Уикендът се бе оказал добър за Уу. Бе прекарал цели два дни със съпругата си и десетгодишния си син. Предния ден момчето го бе изтощило с обиколката им по Смитсъновия институт, последваха вечеря и кино. За пръв път от месеци изкараха такъв хубав уикенд.