Да остане така неподвижен?
Или да се втурне към колата?
Миг по-късно втори вълк пристъпи безшумно на открития участък, последван от две вълчета, очевидно малките им. Застанаха зад едрия бял звяр и всички загледаха Вейл. Той се затътри заднишком към колата и малката вълча глутница го последва, без да се отделя съвсем от дърветата. В същото време Файърстоун включи на скорост, плъзна колата напред и отвори вратата. Вейл в движение скочи вътре и затръшна вратата.
Докато колата се отдалечаваше, белият вълк се отдели от защитата на дърветата, пробяга няколко крачки покрай автомобила, после се обърна и се скри в гората.
- Какво беше това, по дяволите? — попита Вейл, останал без дъх.
- Вълците са много любопитни същества - каза Файърстоун.
- Любопитни ли? Сърцето ми за малко да изхвръкне.
- Той нямаше да ти причини злина. Вълците не нападат хора.
- Лесно ти е на теб да го кажеш, ти не стоеше на вятъра с изваден хуй. А и тоя вой!
- Той повика семейството си да се запознае с теб, Мартин. Предполагам, че е съзрял нещо много особено в теб. Вълците са крайно мистични същества. - Той замълча за момент и после добави. - Може би е подушил урината ти. Те подушват на три-четири мили и чуват на една. - Файърстоун се изкикоти. - Може да те е харесал.
- Че как иначе!
- Вълците имат най-сложния социален порядък от всички животни. Вълкът и вълчицата се събират в семейство за цял живот, заедно учат малките си на игра, имат изключително силно развито чувство за хумор и са извънредно любопитни. Веднъж се бях качил нависоко в Скалистите планини, дебнех един елен. Седях си под едно дърво и изведнъж един вълк изскочи на открито. Беше на не повече от петнадесетина метра. Знаеше за присъствието ми, но не даваше и пет пари. Излезе на една полянка и после направи най-странното нещо. Загледа отблизо една разцъфнала маргаритка. После потърка носа си в нея, вдигна лапа и я погали. После си продължи по пътя. Страшно красива гледка.
- Вълшебно. Добрият вълк Лупи.
- Хората от племето не персе вярват, че вълците са най-духовните от всички живи същества. Наричат Млечния път Вълчата пътека. Тя отвежда падналите бойци право в Рая. Могат да усещат чистотата на човешкия дух. Ти имаш ли чисто сърце, Мартин?
- Не знам колко е чисто. Точно сега в момента бие така, сякаш иска да изскочи от гърдите ми.
Файърстоун се изсмя.
- Каквото и да, братът вълк определено беше привлечен от теб. Доведе цялото си семейство, за да се запознае с теб. Или... може би е повикал глутницата си, за да те погледне за последен път преди да ти пръснат черепа.
- Наистина много успокояващо, благодаря ти!
- Е, пръснат ли ти черепа, и на моя няма да простят! - Той се ухили. - Добре дошъл в Монтана.
След няколко секунди превалиха един хребет, обрасъл с високи борове, и Вейл видя крайната цел на пътуването им - едноетажна сграда от камък и дърво на една поляна, заобиколена от всички страни с планини. Осем или десет коли бяха паркирани безразборно покрай нея; от комина лениво се точеше пушек. До пътя бе застанал мъж със защитни панталони, кожено яке и карабина; пред вратите на ресторанта имаше още двама, също с карабини. Малка, написана на ръка табела над вратата обявяваше, че ресторантът се казва „Бърлогата“.
Пазачът вдигна ръка и Файърстоун спря.
- По дяволите, та той е още дете! - възкликна Вейл.
- Да, те се захващат отрано с обучението им.
Файърстоун спусна прозореца. Младежът се приведе и ги огледа. Нямаше повече от петнадесет или шестнадесет години, по бузите и брадичката му още имаше само мъх.
Файърстоун му показа значката си и каза небрежно:
- Казвам се Сам Файърстоун, съдия-изпълнител на САЩ. Това е заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл.
- Въоръжен ли сте, сър? - попита момчето с глас, който определено не беше толкова корав, колкото би му се искало.
Файърстоун внимателно се пресегна, разкопча палтото си и го отметна. Под дясната мишница носеше деветмилиметров „Глок“.
- Ще трябва да ми го предадете - заяви момчето с внезапно надебелял глас.
- Съжалявам, синко, аз съм съдия-изпълнител и не давам оръжието си никому.
Момчето беше като убодено от заявлението. Отправи умолителен поглед към двамата мъже пред ресторанта, после реши да го раздава възрастен и да се справи само със ситуацията.
- Тогава не можете да продължите.
Файърстоун кимна към колите, паркирани около ресторанта.
- Ако се съди по броя на автомобилите, вие ни превъзхождате в брой. Но...
Той посегна под мишницата си с лявата ръка, измъкна пистолета и извади пълнителя. Пъхна го в джоба на ризата си, след което изхвърли патрона от цевта, хвана го във въздуха и прибра и него в джоба.