Вейл не показа изненадата си. Остана втренчен в Генерала няколко секунди, после бавно кимна.
- Това се подразбира, естествено.
Енгстрьом се приведе над масата към него.
- Аз спасих душите им - изсъска той. - Предложих им изкупление, прошката на Христос. Предложих им възможността да крачат в една редица с Христос срещу Дявола.
- А Дяволът е правителството на Съединените щати?
- Неговите креатури и лакеи. Знаете ли за кого всъщност работите вие, господин Вейл? За ционисткото правителство. За евреите. За негрите. За ирландските грешници в Бостън. Курви и алкохолици. Ние сме безупречно обучени християнски воини, мъже и жени, които биха предпочели и най-жестоката смърт пред възможността да молят врага за милост.
- Това е преливане от пусто в празно, генерале.
- Наистина ли? Четете ли Библията, господин Вейл?
- От време на време я разтварям.
- Би трябвало да се засрамите. Не е зле да я разтваряте по-често. Знаете ли кои са филистимците?
- Джордан ми изнесе лекция на тази тема - кимна Вейл. - Давид с прашката си срещу великана Голиат. Нищо не е невъзможно за праведните. Джордан ми изложи цялата ви същност, генерале. Повтарям - какво могат да направят шест хиляди обучени войници, освен да предизвикат временна криза?
- Има между петдесет и сто хиляди членове на групи от милицията, господин Вейл. Със симпатизантите броят им надхвърля милион. В очакване на знак. В очакване на Апокалипсиса да ги освободи. В очакване Новата американска революция да убие политическите лидери, да бомбардира сградите, да изкара на улиците партизанската война, да откаже да плаща повече данъци. Това е започнало дълго преди аз да изляза на сцената, господин Вейл.
- Но сега вие сте гръмотевичният жезъл?
Очите на Енгстрьом блеснаха от гняв, устните му хищно оголиха зъбите. Той се изправи, размаха юмрук към тавана и заби бесен поглед във Вейл.
- Аз съм пророкът на Яхве! - изрева той. - Господ говори с моя глас! „Дайте място на Божия гняв. Защото писано е; отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ.“ Послание до римляни, глава 12, стих 19.
В другия край на залата Файърстоун крадешком погледна часовника си. „Направи го веднага, Мартин, чуваш ли, направи го веднага!“
Вейл пъхна ръка във вътрешния си джоб, извади сноп сгънати документи и ги разпръсна върху масата като на карти.
- Генерале, това са заповеди за претърсване и задържане съгласно Раздел трети срещу вас, вашите главни офицери и регистрите във всички ваши банки. Подписани от федерален съдия. Те също така разрешават пълно претърсване на вашата обител, известна под името Форт Яхве.
Той измъкна клетъчния си телефон и набра един номер. Хардистан отговори почти на секундата.
- Тук е Били. По местата сме.
- Документите са представени. Само минутка. - Вейл се обърна към Енгстрьом. - Генерале, на телефона е Уилям Хардистан, заместник-директор на ФБР. Той би искал да си каже две думи с вас.
И подаде клетъчния телефон на Енгстрьом. Генералът го изгледа така, сякаш му поднасяха жарава. Накрая го пое и каза бавно:
- Генерал Енгстрьом.
Застанал пред входа на Форт Яхве, Хардистан се бе изправил срещу един ефрейтор пред вратата. Зад него ровърите и колите с оръжията бяха подредени в колона. Агентите на ФБР и СКТАОО и снайперистите в бронирани жилетки и сини якета се бяха построили като армия. Над тях хеликоптерите „Найтхоук“ бръмчаха като прилепите на ада.
- Говори Били Хардистан - каза той по клетъчния си телефон. - Знаете кой съм.
- Разбира се.
- ФБР и СКТАОО са готови по местата си, както тук, така и в седем различни места, указани в заповедите за претърсване, които Мартин Вейл току-що ви е представил. Не искаме насилие. Документите ви са представени. Това са законни заповеди за претърсване. Моля посъветвайте младежа на вратата - мисля, че се казва Старет - да отстъпи настрана.
Енгстрьом не отговори веднага. Бяха го надхитрили и той го бе проумял. Всеки въоръжен сблъсък на този етап би бил катастрофа за делото им.
- Мога ли да говоря със Старет? - проговори накрая той.
- Разбира се.
Хардистан връчи клетъчния телефон на ефрейтора и каза:
- Командващият ви офицер иска да говори с вас.
Ефрейторът, обрулен ветеран, само го изгледа злобно, после взе телефона.
- Ефрейтор Старет слуша, сър.
- Старет, разпознавате ли гласа ми?
- Разбира се, сър.
- Отдръпнете се. Пуснете ги да влязат.
В първия миг ефрейторът не повярва на ушите си, макар и да знаеше, че в базата са останали само шепа хора.
- Слушам, сър.
Енгстрьом върна телефона на Вейл, който го затвори.