- Орденът имаше по-малко от стотина членове, Клод - каза Хардистан. - Тук става въпрос за няколко хиляди обучени войници, като в района вече има съсредоточени много от тях, вероятно въоръжени с автоматично оръжие, гранатомети, противотанкови оръжия, ракети земя-земя и земя-въздух, мини и три-четири тона - тона, Клод - С-4.
- Господи, това достатъчно, за да хвърли във въздуха град като Мисула - възкликна Пенингтън.
- Точно така. Те също така са събрали огромен запас от амоняк - закупуват и трупат амониев нитрат от две или три години. Всеки фермер от Светилището си купува непрекъснато.
- Който може да бъде разхвърлян и укрит по цялата територия на щата - каза Кастен.
- Точно.
- Можем ли да ги провокираме? - попита Хукър.
- Ако Вейл не ги провокира, когато им предяви заповедите, не знам какво друго би могло да ги провокира.
- Какво искаш да кажеш? - попита Кастен.
- Какво ще кажете за нападението върху конвоя? - продължи Хукър, пропускайки въпроса й покрай ушите си. - Убийство на американски войници от засада. Това не би ли могло да се счита като акт на война?
- Не можем да докажем, че са били те. Ние сме сигурни, че са били те, но не можем да го докажем - каза Хардистан.
- Да има някакви следи от камиона? - попита Кастен.
- Не. Прочесахме целия планински масив с хеликоптери, оглеждахме мястото със спътници, АУАКС и пеш. Според мен едва ли ще го открием някога. Но знаем със сигурност, че имат АТ-4, 66-милиметрови противотанкови пушки 72-Е5, ракети „Дракон“, „Стингър“, М-16 и достатъчно боеприпаси и ракети да започнат Трета световна война. И всичко това е разхвърляно и укрито из планините.
- Той ще трябва да направи първата крачка - каза Хукър.
- Господи, обири на банки, складове с оръжия, убийства на хора... ако това не е първа крачка, какво би могло да бъде? - изрева Пенингтън.
Никой не се обади.
- Дейв, направи ми една услуга, донеси ми едно - помоли Пенингтън един от охраната и извади пура. - Извинете ме - продължи той. — Забавлявах юнаците с дебелите джобове цели четири часа, без да запаля. - Докато той палеше пурата си, агентът му наля пълна чаша уиски, пусна две кубчета лед, наля вода от чешмата и я връчи на президента, който му кимна с благодарност.
- Имаме нужда от случай, по който да го сгащим с неопровержими доказателства, преди да мобилизираме съответна бойна част, да го обкръжим и да го принудим да се предаде заедно с хората си и оръжията - каза Кастен.
- Да го обкръжим ли? - възкликна Хардистан. - Той е минирал дяволските си планини, опънал е навред тел-бръснач и се е обградил с обучени до съвършенство на партизанска бойна тактика хора. Дори да вкарам всички агенти от ФБР и СКТАОО, които съм в състояние да осигуря, пак не бих разполагал с достатъчно огнева мощ, за да обкръжа една укрепена планина.
- Той никога няма да се предаде. Трябва просто да го унищожим. И точно сега е моментът - каза Хукър.
- Целият му щаб и войниците му в момента са или горе, или са на път за там.
- Не можем да се доверим на Националната гвардия - продължи Хукър. - Половината от състава й са членове на Светилището. Това, от което имаме нужда, са специално обучени бойци, които могат да се справят в такъв терен и да свършат работата.
- Да не предлагаш онова, което си мисля? - попита Кастен.
Отговор не последва. В следващия миг очите на Мардж Кастен внезапно се уголемиха.
- 0, Господи! - простена тя. Всички я изгледаха. - Трябва ли да ви напомням, че е против федералния закон да се използват американски войски срещу американски граждани?
- Освен ако не са ни обявили война - каза Хукър.
- Не мисля, че Енгстрьом ще го направи без агресивна провокация - каза Хардистан.
- Е, поне едно нещо е дяволски сигурно - изръмжа Хукър. - Че бойскаутите не могат да се справят с тази операция.
Генералният прокурор се притесни от насоката, която бе придобил разговорът. Президентът видя това и й каза с усмивка:
- Мардж, защо не си отиваш? Вече става късно.
Той се изправи. Тя го изгледа за момент, също се изправи и го последва до вратата.
- Никога не бих те поставил в компрометираща ситуация, Мардж - тихо каза президентът. - Само си спомни думите на Бари Голдуотър: „Екстремизмът в защитата на свободата не е порок. Деликатността при установяването на справедливостта не е добродетел.“
- Мислех си за нещо друго, господин президент. Джонатан Суифт го е казал: „Огромна неизгода е да воюваш с хора, които нямат какво да губят.“ Мисля, че на Мартин Вейл това му е ясно. Ние му дадохме дума. Хората му работят денонощно, за да вкарат в съда делата по РИКО.