- Лека нощ, Мардж. - Той я изгледа, без да мигне. Тя му върна погледа и излезе.
Пенингтън се върна на дивана и отпи от напитката си.
- Та докъде бяхме стигнали? За колко голяма бойна част става дума, Били?
- За тази работа бих се доверил единствено на армията.
- Тогава мисля, че трябва да извикаме Джеси Джеймс и да получим мнението на експерт.
Брандън Джеймс - по прякор Джеси Джеймс - беше армейски генерал и бивш заместник на Пенингтън. Беше непокорен командир и често го сравняваха с Патън заради вироглавството му. Беше също така най-добрият полеви офицер, който Пенингтън бе срещал.
- Ще свърши ли тази работа? - попита Хардистан.
- Ще поговоря с него. Само двамата, мъжки разговор.
- На Джеси му сече пипето - каза Хукър.
- Той ще направи всичко, което му нареди неговият командир.
- Мислите ли, че има опасност военната акция да предизвика още терористични нападения? Или това ще ги принуди да се отдръпнат? - попита Хукър.
Пенингтън погледна Хардистан, който само повдигна вежди.
- Зависи от загубите в жива сила - отвърна президентът.
27.
Шофьорът на таксито погледна свещеника през прозореца. Беше облечен в тежко черно палто, черна филцова шапка и сив костюм със свещеническа якичка. Седеше, опрян на бастуна си, на една пейка срещу парка на Оклахома Сити, където навремето се бе намирало зданието на Алфред Б. Мурах.
Аарон Стемплър, известен в момента като Авраам, бе плъзнал контактните си лещи под долните клепачи и гледаше право през слънчевите си очила, покрай телената ограда, окичена с играчки, цветя и фотографии на жертвите. Пулсът му бе ускорен - той си представяше взрива, предизвикан от заредения с експлозив камион. Пред мисления му взор изплава рухването на половината сграда, до ноздрите му стигна мирисът на пожар и смърт, слухът му улови грохота на разрушението и хаотичните писъци, които го бяха последвали, очите му, видяха разрушената сграда със стърчащите арматурни железа и тръби.
„Истинско произведение на изкуството“ - помисли той.
- Извинете ме, отче.
Той бавно се завъртя към посоката, от която идваше гласът, и видя една млада жена. Държеше букет цветя и се усмихваше.
- Да?
- Не можах да се сдържа да не ви заговоря. Помислих си, че може би ще пожелаете да ви опиша парка.
- Каква прекрасна мисъл - каза той. - Но аз предпочитам да си го спомням както едно време.
- Вие сте били тук и преди?
- Не, но са ми го описвали.
- Загубили ли сте някого при експлозията?
Той се замисли за човека, взривил камиона, и отвърна:
- Да.
- Съжалявам. Тогава ще си тръгна - каза тя.
- Благодаря ви. Много сте мила.
- Загубих цялото си семейство тук - каза тя и си тръгна.
Авраам остана още две-три минути, наслаждавайки се на момента, после се върна в таксито.
- Летището - каза той на шофьора.
Беше изненадан, че Магьосника познава толкова добре летището на Оклахома Сити. Простото съобщение на Авраам гласеше: „Магьосник. Утре ще направя сбирка на летището на Оклахома Сити, от десет сутринта до обяд. Надявам се да се видим. Рибаря.“
Отговорът не беше по-сложен или по-дълъг: „До Рибаря: Чакалня Две. При Броген. Десет сутринта. Магьосника.“
„При Броген“ беше ресторант с бар, кой гледаше към прохода на чакалнята. Авраам седна на бара и си поръча диетична кола. Телефонът иззвъня и барманът вдигна слушалката, слуша няколко секунди и после захлупи микрофона с длан:
- Някой тук на бара да се казва Фишърман?
Авраам вдигна ръка.
- Аз съм.
Барманът му подаде портативния телефон.
- Благодаря - каза Авраам. После каза в слушалката:
- Тук е Симон Петър.
- Не споменахте, че сте сляп.
- Просто не стана дума.
- Тръгнете през чакалнята наляво. Проход С е вторият отдясно. Там в момента няма никой, загдето полети за този терминал ще има чак след два часа. Идете в дъното на чакалнята. Там има редица столове. Избройте шестата редица седалки и седнете. - И телефонът замлъкна.
Авраам сложи два долара на бара, благодари на бармана и тръгна. Вървеше близо до стената от дясната страна, преструвайки се, че опипва пътя с бастуна. Когато стигна до Вход С, последва инструкциите на Магьосника.
Умно. Шестата редица гледаше към стената. Никакви прозорци, никакво отражение. Той седна и зачака.
От другата страна на залата Удбайн проследи как слепецът опипва пътя си. Имаше бакенбарди до брадичката и беше облечен в черно и сиво. Удбайн навлезе в зоната на прохода, намери седалката и седна, после изчака две или три минути. Никой не следеше Симон Петър, който премина през прохода и зае място точно зад Удбайн. Удбайн отвори брой на „Ю Ес Ей Тудей“, като го вдигна високо, за да затули лицето си, но така, че да вижда над горния му ръб.