- Аз съм Магьосника - проговори Удбайн с нисък глас.
- Симон Петър - отвърна Авраам, после добави: - Рибаря, ако познавате Библията.
- Изглеждате ми като мормонски проповедник.
- Не, аз съм обикновен баптистки свещеник.
- Не исках да ви обидя.
- Не сте ме обидили. Някои от най-добрите ми приятели са мормони.
- Защо избрахте Оклахома Сити за срещата ни? - попита Удбайн.
- От отдавна исках да дойда тук. Исках да се проникна от изумителната атмосфера на майсторството и професионализма.
- Майсторство и професионализъм, как не! Той е ос- рал царски цялата работа. Така става, когато се,изпраща аматьор да върши работата на професионалист. Лайняно планиране с абсолютно никакво измъкване.
- Е, аз поне извлякох определена наслада от присъствието си там, само като си представях как се е случило. Как само за секунди се срутва половината сграда. Целият този хаос. Сирените вият, хората пищят, мирисът на взрива. Още веднъж си го преживях в представите.
- Вие сте болен човек, отче.
- А вие не сте ли?
- Аз съм бизнесмен. Ако нямаше търсене на услугите ми, щях да си продавам железарията, за да си вадя хляба.
- Получавате наслаждение от това?
- Що за въпрос, по дяволите?
- Просто бях любопитен. Вие сте изключително ефикасен. Предполагам, че човек, толкова добър в занаята си, трябва да получава наслаждение от работата си.
- Извличам определено удовлетворение от нея. Колкото по-трудна е задачата, толкова е по-приятно изпълнението. Не вземам всякаква работа, както знаете. Обичам мисълта, че с това, което върша, допринасям нещо за обществото.
- Възхищавам се на рационализма ви.
- Нека ви кажа нещо. Не споделям възгледите на Генерала. Армията ми даде хляб и ме научи на занаят, и то както подобава. Нямам нищо против правителството. Но ако Генерала иска нещо да се направи, аз го правя. Дължа му го. Винаги ще му го дължа.
- Лоялността е възхитителна добродетел.
- Вие не сте ли лоялен към него?
- Споделям доктрината му.
- Искате да ви пръснат задника нейде из шибаните монтански планини ли?
- Нещата може и да не се развият по този начин.
- Да, знам. Всички ще почнете да се укривате по планините и да правите партизански набези върху супермаркети и бензиностанции, и ще бесите съдии, и ще разстрелвате горски надзиратели.
- Това ще събуди нацията. Нещата в тази страна трябва да се променят. Не можем да оставим негрите и евреите да я закопават в калта.
- Аз не се оплаквам, отче. Нещата ми вървят много добре. Мога дори и да се пенсионирам.
- Да се надявам, че ще имате време за още една задача.
- Предизвикателна ли е?
- Да, мисля, че отговаря точно на критериите ви.
- Кой е целта?
- Нали гледате телевизия?
- Доста повече от вас.
И двамата избухнаха в смях.
- Добро попадение - произнесе Авраам. - Познато ли ви е името Мартин Вейл?
- Адвокатът, който беше с Хардистан в Охайо. Не е ли на служба в Министерството на правосъдието?
- Той е заместник генерален прокурор на САЩ, ако бъдем точни. Специален обвинител. Насочил е тежката си артилерия срещу Светилището. Това не е ли достатъчно предизвикателно за вас?
- Звучи ми обещаващо. Вие, предполагам, сте наясно, че ако го отстраните, на мястото му ще дойдат други.
- Не, той е единствен, Магьоснико.
- Вие го познавате?
- Да кажем, че пътищата ни са се пресичали.
Авраам извади от джоба си ключ и го сложи на облегалката на стола си.
- Тук има гардеробче със секрет. Намира се в първата банка, след като излезете от помещението за прибиране на багажа. В него има папка с документи за Вейл. Изрезки от вестници, статии, видеозапис. Той живее в една надстройка в центъра на Чикаго, но една от статиите споменава за уединена вила, където обича да си отдъхва. Лошото е там, че никой не знае къде е.
- Не бих нарекъл това проблем. Нали намерих онзи... как му беше името?
- Вие сте абсолютен гений. Това е причината сега да съм тук и да разговарям с вас.
- Той сигурно има доста голяма охрана.
- Двама или трима агенти на ФБР по всяко време на денонощието. Това притеснява ли ви?
- Разбира се, че не. Добирането до него няма да представлява проблем. Проблемът е измъкването след свършване на работата. Винаги е така.
- Сигурен съм, че ще го намерите.
- О, да. Колко е тарифата този път?
- Сто бона. Обичайното уреждане. Половината депозирана в банката ви преди денят да приключи, другите петдесет след свършване на работата. Справедливо е, напи?