Това беше ефективен ход. През деня трафикът беше много слаб. Хари Ейкън, който бе извикан в специалната част на Монтана от базата си в Джорджия, от три часа не бе спрял да мърмори.
- Когато излязох от къщи, беше жега - оплака се той.
- Какво правя тук, по дяволите? Измръзнаха ми даже топките!
- Седем часът е, Хари, нощта още не е настъпила - отвърна му Дюк Демей, когото бяха повикали от Вирджиния.
- Вкъщи вече е десет - каза Ейкън. - А аз си лягам с кокошките.
- Още два часа и се прибираме в хотела. И ще си хапнем здравата.
- Чак в полунощ - изскимтя Ейкън. - Закуска посред нощ. Рай за любителите на нощния живот.
Демей избърса предното стъкло, вгледа се в пътя и каза:
- Знаеш ли, май ще си имаме компания.
Ейкън вдигна уоки-токито и алармира патрулната кола.
- Включете буркана, момчета, имаме гости от имението. - Той си сложи дебелите ръкавици, вдигна яката на синьото си служебно яке, разхлаби деветмилиметровия си „Глок“ от кобура на бедрото и промърмори: - Надявам се само този юнак да не се окаже каубой.
Червените и сини дежурни светлини на патрулната кола проблеснаха и един син джип отби от пътя и спря.
Ейкън и Демей излязоха от колата и застанаха зад двамата щатски войници. Прозорецът на джипа безшумно се спусна.
- Дръжте си ръцете така, че да ги виждам - каза единият войник на шофьора. Ейкън и Демей минаха зад джипа и осветиха вътрешността с фенерчетата си. Шофьорът беше сам.
- Нещо не е наред ли? - попита шофьорът.
- Мога ли да видя шофьорската ви книжка и регистрацията на колата? - попита войникът.
- Да, разбира се - каза нервно шофьорът, дълга и кльощава карикатура на човек. - Не съм превишавал скоростта. - Той подаде шофьорската си книжка и регистрацията на войника, който ги освети с фенерчето си.
- Казвате се Джесъпс, така ли?
- Да, сър.
- Според регистрацията автомобилът ви е собственост на Светилището.
- Точно така.
Ейкън пристъпи до войника и показа документите си на Джесъпс.
- Аз съм агент Ейкън от Федералното бюро за разследване. Бихте ли слезли от автомобила, ако обичате?
- Какво към направил?
- Все още нищо - отвърна хладно Ейкън.
Джесъпс се измъкна от автомобила, пъхна ръце в джобовете на якето си и затропа с крака по пътя. Очевидно беше изплашен до смърт. Дъхът му излизаше от устата на къдрава пара.
- Как така управлявате такава машина, господин Джесъпс? - попита Ейкън. - Каква ви е работата в Яхве?
- Аз съм шофьор - отвърна върлинестият мъж.
- Шофьор, ха! Защо не влезем в колата ми за минутка, вместо да мръзнем на тоя студ?
Той дръпна единия от войниците настрана и каза:
- Може да се наложи да задържим този автомобил.
- Искате да го проверим за оръжия ли?
- Не. Просто нека си постои така засега. - Той взе шофьорската книжка и регистрационните документи, след което обискира Джесъпс за оръжие и го поведе към колата на ФБР. Сложиха го да седне отзад, докато двамата с Демей седнаха отпред.
- И така, вие сте Мордохай Джесъпс, нали? - попита Ейкън.
- Аха.
- И кого возите в този автомобил? - попита Демей.
Джесъпс не отговори веднага.
- Да не возите Енгстрьом? - попита Ейкън.
- Н-н-н-е, сър.
- Тогава кого?
Мордохай се поколеба, после каза:
- Брат Авраам.
Ейкън и Демей се спогледаха, но се опитаха да прикрият изненадата си.
- Вие возите Авраам?
Мордохай кимна.
- Къде е той сега?
Мордохай се размърда неловко на задната седалка и изтри уста с ръка.
- Там - каза накрая той, кимайки към Яхве.
- Защо не го открихме, когато претърсихме форта?
- Той... такова... не беше там.
- А къде? - настъпи го Демей.
- Горе в планината.
- Искате да кажете в планината Джеймс? - попита Ейкън.
- Да, сър.
- Къде точно в планината? - попита Ейкън.
- В-в-ви-жте, момчета, не мога да говоря за това. Ще загазя.
- Ти и без това вече си го загазил - каза Ейкън. - На твоя шеф като нищо ще му лепнат присъда за държавна измяна.
- Измяна!
- Всеки път, когато си отвори устата, той подбужда към бунтове срещу правителството - каза Демей. - Проповядва тероризъм и убийства.
- Ама той е страшно религиозен.
- Той е по-луд и от едноок бухал - каза Ейкън. - Откъде си, звучиш ми малко южняшки, Мордохай - нали нямаш нищо против да ти викам Мордохай?