- 0, не, сър. От Джорджия съм.
- Да не ме бъзикаш нещо? Щото и аз съм оттам. Откъде по-точно?
- Едно малко градче, Енигма, точно до Тифтън.
- Ти да не си биеш майтап с мен? Аз съм от остров Сейнт Саймънс. Знаеш ли го къде е?
- 0, да! Хубаво място.
- Е, беше, преди лешоядите да го връхлетят, да осекат дърветата и да го застелят целия с бетон. Сега съм в Савана.
- И така, разкажи ни за брат Авраам, Мордохай - каза Демей.
- Спомняте ли си онзи евангелист, брат Трансгресор?
- Не мога да кажа, че си го спомням - каза Ейкън.
- Нещо май ми проблясва - каза Демей. - Дето си играеше със змии, нали? Слепец.
Мордохай кимна.
- Точно така. Авраам е брат Трансгресор.
- Сляп ли е? - попита Ейкън.
- Да, сър. Затова го возя. Бяхме партньори. Нещата ни вървяха добре. Искам да кажа, бяхме в Небраска, оттам потеглихме към Оклахома, събирахме по неколкостотин души на вечер. В Омаха не можеха да се съберат под палатката. Събирахме по няколко хиляди долара. Аз карах и уреждах бизнеса, а той се занимаваше с проповедите.
- И какво стана?
- Дяволската му милиция ни се изтърси на главата една вечер и му направи предложение. Той винаги беше малко потаен. Например не даваше на никого да го снима. Ненавиждаше пресата. Не знам защо. Ако беше започнал да дава интервюта, щеше да стане най-великият. След нас щяха да се влачат по десетина фургона с хора от телевизиите.
- Как така Светилището прояви интерес към него? - попита Ейкън.
- Онази нощ, когато дойдоха да го видят, той изнесе страхотна служба. Каза да се борели срещу правителството - не искам да ви обидя, - да не плащат данъците и така нататък.
- Кой дойде тогава? Енгстрьом ли?
- Не, сър, бяха двама плюс сержантът, който ги караше.
- Истински сержант ли?
- От милицията.
- Кои бяха другите двама?
- Полковник Шрак, казват му Черния Боби. И някакъв бизнесмен, който имал радиостанция, но не мога да си спомня името му. Не съм го виждал оттогава. Направиха прекалено добра оферта на брат Т, за да я откаже.
- Каква оферта?
- Пари. Хубаво място за живеене. Голяма публика. И те, такова... - Мордохай спря и отново избърса устата си.
- Какво?
- Те, такова, не обърнаха никакво внимание на слабостта му.
- Каква слабост?
- Той обича госпожици. Млади госпожици.
- Колко млади?
- Нали знаете, четиринадесет-петнадесетгодишни.
- Господи! - възкликна Демей.
- Дето бягат от домовете си. Той ги миропомазва и после те го следват.
- Миропомазва ги? - намръщи се Ейкън. - Там, откъдето идваме, му казват изнасилване, Мордохай. Изнасилване и призиви за бунт срещу правителството. И ти като едното нищо можеш да се окажеш съучастник във всичко това.
- Никога не съм правил такива неща. Не съм ходил да му търся момичета. Опитвах се да го вразумявам, но той изобщо не ме слушаше.
- Защо не ни кажеш къде точно горе в планината се намира, Мордохай? - каза Демей.
- Ама те ще ме убият! Вероятно и без това ще ме убият, че съм си тръгнал, но да ви кажа истината, те са полуди от всички, които съм виждал.
- Сега вече си под закрилата на закона, Мордохай. Никой няма да те убие.
- Има ли при него млади момичета? Горе в планината, искам да кажа? - попита Ейкън.
Мордохай кимна.
- Къде?
- Там горе имат бункер, дълбоко в планината. Никога не съм бил там, само разузнавателната част ходи горе.
- Разузнавателната част?
- Да, тия, дето планират всичко. Това е редовен команден пункт, доколкото разбирам от онова, което съм чул. Имат си и система за радиовръзка. Там е мястото, където Т си прави записите на проповедите.
- Как му е истинското име?
- 0, Господи...
- Ти вече каза доста, Мордохай. Да не искаш да се откажеш точно сега?
- Аз му оправях данъчните декларации, когато пътувахме, оправях му социалните осигуровки.
- Името му - настоя Ейкън.
- Илайджа Уелс.
- Откъде е?
- Олбъни, Джорджия.
- Ще се обадя на Айзък - каза Ейкън на Демей. - Ще задържим автомобила и ще го изследваме за отпечатъци от пръсти. Ти карай в града, Мордохай ще дойде с мен.
Ейкън набра номер на клетъчния си телефон и поиска да говори с Джеф Айзък.
30.
Чикаго, четвъртък, 8 часът и 34 минути,
централно стандартно време
Харисън Латимор се измъкна от ранния самолет от Вашингтон и побягна през чикагското летище към един малко използван изход в дъното на терминала, размаха документите си за самоличност, мина през пазачите от ФБР и се качи във ВПОЦ. Вейл, Хардистан и Файърстоун бяха в трапезарията и закусваха.