- Добре дошъл на борда — каза Вейл. - Грабвай един стол и сядай да закусваш.
- Благодаря - отвърна Латимор и се настани до Хардистан.
- Къде беше последните два дни? - попита Вейл.
- В Ню Джърси и Вашингтон - отвърна Латимор.
Стюардът Пол постави пред него чаша кафе и попита:
- Какво да ви донеса?
- Всичко, което пазиш там отзад - отвърна Латимор и се изсмя. - Не съм хапвал прилична храна от не знам колко дни.
Стюардът излезе. Без да губи време, Латимор извади копие от снимката на отряда „Спектър“, плъзна го пред Вейл и Хардистан и заяви:
- Вече знам кой е Оз.
- Оз ли? - попита Файърстоун.
- Човекът, застрелял Уолър - каза Латимор и се облегна на стола си със самодоволна усмивка.
- Добре - каза Вейл, без да вдига поглед от закуската си. - Взе ли телефонния му номер и адреса?
- Не, но мисля, че знам как да го намеря.
Всички около масата вдигнаха погледи. Той посочи Дженингс и Туни.
- Тези двамата са единствените, останали неидентифицирани. Този отляво е Оскар Дженингс. А този - Уейн Туни.
- Значи Оз е Оскар? - попита Хардистан.
- Не е задължително. Изслушайте ме за минутка. - Латимор им предаде разговора си с Граймс. - Последното нещо, което ми каза на прощаване, беше: „Това, което е, не съществува. А това, което не е, съществува.“ Моето предположение бе, че нашият стрелец е бил Оскар Дженингс, защото Джордан го споменава при интервюто, което дава на Марти в Гроба. Така че се вдигнах във Вашингтон и проверих погребалните архиви. Туни е вписан като загинал в акция. Дженингс не е.
- Значи Оз е стрелецът.
- Не. Това, което е, не съществува. Туни не е на стената със списъка на загиналите във Виетнам. Минах и хвърлих поглед. Можете ли да предположите кой е?
- Дженингс - каза Вейл.
- Правилно. Аз мисля, че регистрите са били подправени дълго след войната. Вижте, Дженингс е от Милуоки. Израснал е в дом с настойници, постъпил е в армията, когато е бил на осемнадесет години. Не е имал близки приятели или роднини. Туни е бил от Ню Йорк. Майка му и баща му са мъртви, няма братя и сестри. Мисля, че ЦРУ или някоя друга институция са наели Туни преди да го върнат обратно. След като Дженингс е бил убит, той е бил върнат в ковчега на Уейн Туни. Но когато са събирали имената за мемориала, регистрите в погребалната служба още не са били подправени. Това имаше предвид Граймс, когато ми каза онази фраза за съществуването. Дженингс не е изчезнал по време на акция, а Туни е бил погребан от родителите си. Стрелецът е Уейн Туни.
- Той посочи снимката. - Ето този.
- Звучи ми съвсем фантастично - каза Хардистан.
- Не съм съгласен - каза Файърстоун. - Единият от тях е вписан като мъртъв от погребалната служба, а другият е вписан като убит на виетнамската стена. Едното от двете трябва да е погрешно.
- Това, което е, не съществува... - каза Латимор, без да довърши.
- Свършил си отлична работа - похвали го Вейл. - Но няма да ни е от особена полза, ако не успеем да постигнем поне някаква идентификация.
- Ще ни е от полза, ако господин Хардистан вземе тази снимка и накара художниците си да състарят хората с двайсет и пет години и да направят шест различни пози. С коса, плешив, с брада, без брада, със слънчеви очила и обикновена. Дайте я на WWN - те ще я показват всеки час. После я дайте и на телевизионните мрежи навреме за новините в шест часа, а на следващия ден можете да продължите с вестниците. Все някой ще го разпознае.
- Ще ни се обаждат хиляди кукуригалници.
- Не е задължително. Когато се излъчва „Най-търсените престъпници в Америка“ със снимките в едър план, фалшивите обаждания не са чак толкова много. Между другото по този начин се залавят голяма част от търсените престъпници.
- Какво да кажем на медиите - искам да кажа, защо търсим този човек? - попита Вейл.
- Важен свидетел в текущо разследване - предложи Латимор.
- Явно си го обмислял много - каза Вейл.
- Само това ми беше в акъла, когато преди два дни потеглих оттук.
- Ами ако се окаже, че си сбъркал, Латимор? - попита Хардистан. - Какво ще се получи, ако се окаже, че погребалната служба казва истината? Ще се окаже, че търсим не този човек, когото трябва, и Дженингс ще се покрие дълбоко. Никога няма да го намерим.
- Как тогава се е озовал Дженингс на мемориала? - възрази Латимор.
- Слушайте, а защо не ги потърсим и двамата? - каза Вейл. — Да нанесем корекциите за възрастта и на двете фотографии, да измислим някаква история за пресата и да им кажем, че търсим и двамата.
- Ами ако и двамата са живи?
- Тогава ще имаме двама души вместо един - каза Вейл. - Дайте го първо на Азимур. Тя ще се скъса да го излъчва всеки час. Телевизионните мрежи ще го поемат два часа по-късно, а утре пресата също ще гръмне.