Хардистан отпи от кафето си, изучава известно време снимката и после кимна.
- Така може да изскочи нещо.
- Залагам на Туни - каза Латимор.
- Добре - съгласи се Хардистан. - Ще изпратя снимката по факса на нашия най-добър художник, Норм Фридкин. Не е необходимо даже да му обяснявам какво да прави. Той го прави от години.
- Имам само една молба - каза Латимор. - Ако го открием, бих искал да присъствам, когато му слагате белезниците.
Вашингтон, четвъртък, 10 часът и 24 минути сутринта,
източно стандартно време
Президентът Лорънс Пенингтън седеше зад бюрото си в Овалния кабинет. Енгстрьом го бе поставил в невъзможна ситуация. WWN бе показала снимки и няколко неясни видеокадри от предявяването на заповедите за претърсване във Форт Яхве, като бе разровила отново засадата в прохода Изгубената следа и убийството на Джордж Уолър. Последното проучване на общественото мнение в сутрешното издание на „Ню Йорк Таймс“ бе показало спадане на рейтинга му с три точки. За първи път от месеци насам.
На вратата се почука и секретарката подаде глава.
- Генерал Джеймс е тук, господин президент.
- Да влезе, Милдред. Й никой да не ни прекъсва.
- Да, сър.
Джеймс влезе в кабинета. Беше висок мъж, наближаващ шейсетте, с бяла, късо подстригана коса. Носеше парадната си униформа и влезе енергично, сякаш кабинетът беше негов.
Пенингтън се надигна от бюрото си и тръгна към госта си.
- Както винаги, подранил с пет минути, Джеси - каза той, като го тупна по рамото. - Винаги един и същ. Кафе, нещо сладко?
- Не, благодаря, господин президент.
- Недей да бъдеш толкова официален, по дяволите. Сега сме само двамата. За Бога, двамата с теб се движим заедно още от Виетнам.
Генералът се усмихна и се отпусна.
- Винаги си бил една крачка пред мен, Лари. Какъв е проблемът?
- Трябва ми съвет.
- Аз да ти дам съвет? Та ти ми беше шеф. Какво е това, което го знам, а ти — не?
- Ела да ти покажа нещо.
Той поведе Джеймс към бюрото си, отвори едно чекмедже, измъкна последните кадри, заснети от АУАКС над Яхве, и ги разгъна на масата.
Джеймс се приведе над тях и ги заразглежда от около тридесетина сантиметра.
- Това е онзи комплекс в Монтана?
Пенингтън кимна.
- Онази дама от WWN'вдига страшна врява на тая тема - каза Джеймс. - Снощи го сравняваше с Уейко, като го изкарваше още по-лошо. - Той вдигна глава. - Мислиш за обсада ли?
- Бюрото и СКТАОО не могат да направят обсада на областта. Това би означавало да изтеглят почти всичките си агенти от цялата страна, и въпреки това пак не биха могли да съберат достатъчно жива сила. А на Национал- ната гвардия в този район изобщо не можем да се опрем. Повечето от тях членуват в Светилището.
- Тая планина сякаш гъмжи от хора.
- От тази сутрин специалисти от АУАКС ги изчисляват от седемстотин до осемстотин.
- Боже Господи! - Джеймс се върна на фотографиите.
- И това на каква площ? Три квадратни мили? Та това е истинска навалица!
- Седем квадратни мили, ако броим и другата страна на планината.
Джеймс взе една лупа и отново се приведе над снимките.
- Тия да не минират планината?
- И прокарват тел-бръснач. Според нас имат много модерни оръжия. „Стингър“, „Дракон“, М-16, вероятно автомати „Калашников“ и 50-калиброви карабини. И цял тон С-4.
- Доста работливи копелета, а?
- Те са на месечен бивак. Обикновено се събират в петък и заминават в неделя. Започнаха да се събират преди два дни. Ако в понеделник не си отидат по домовете, вече става страшно.
- А Енгстрьом го знае - каза Джеймс.
- Има си хас!
Пенингтън отвори една кутия върху бюрото си и извади две кубински пури. Отряза краищата и на двете, връчи едната на Джеймс и ги запали със златна запалка „Зипо“ специална изработка. Седнаха на дивана.
- Ако Енгстрьом планира да остане така - продължи Пенингтън, - нещата стават зловещи. Те могат да изпращат терористични отреди нощем, да всяват хаос и след няколко дни да си ги прибират.
- Имаш ли някакви законови положения, които да ти развързват ръцете срещу тях?
- Вейл работи върху това. Вече е свършил доста работа, а пое задачата едва преди три седмици.
- Това случай по РИКО ли е?
- Да. Но може да ни отнеме и месеци.
Джеймс изпусна дим от пурата си, втренчи се в очите на Пенингтън и каза:
- Какво си намислил, Лари?
- Какво мислиш, че ще ни струва да ги елиминираме?
- Много жертви и от двете страни, ако те са наистина толкова добре подготвени, както си мисля.