Слязоха от колата и тя го поведе през широката поляна до един голям надгробен камък. Отгоре с красиви букви пишеше „Уелс“, а отдолу бяха имената на Джеремая и Едит, и двамата починали в края на седемдесетте. До големия монумент имаше един по-малък.
Илайджа Уелс
Любим син на Франк и Мери
Роден на 12 март 1962
Повикан обратно в скута на Господ
на 14 март 1962
Почивай в мир, наш мъничък ангеле
Илайджа Уелс бе починал два дни, след като се бе родил.
31.
Чикаго, 2 часът и 42 минути следобед,
централно стандартно време
Вейл обичаше да казва, че всичко необходимо да се спечели дело по РИКО е половин дузина добри адвокати, къртовска работа, безсъние и мъничко късмет. В делото по Светилището този мъничко късмет изскочи буквално от нищото. Той започна, когато Наоми отговори на едно телефонно обаждане в офиса на специалния отряд.
- Обажда се агент от ФБР Алан Бъргър от офиса на Бюрото в Демойн. - Гласът бе на стара кримка. - Мога ли да говоря с господин Вейл, моля?
- Съжалявам, агент Бъргър, в момента той отсъства. Тук е Наоми Чанс, аз съм заместник-директор на специалната група. Мога ли да ви помогна?
- Вие ми кажете. Тук имам някаква откачалка, която се втурна в офиса ми преди половин час и настоява да се срещне с Мартин Вейл. Не иска да говори нито с мен, нито с който и да е от офиса ни, но казва, че ако Вейл търси информация за Светилището, той е точният човек.
- Кой е той?
- Казва се Ърнест Гондорф. От Канзас Сити. Може да е поредният балон, госпожице Чанс. Момъкът е прекарал нощта в местното изтрезвително. Блъснал колата си в едно дърво в градския парк. Кара нов „Файърбърд“ с монтанска регистрация, отседнал е в един скъп мотел и е имал четири бона в портфейла, когато са го прибрали след катастрофата.
- Интересно. Ще разговаря ли с някого от нас по телефона?
- Казва, че иска да говори с Вейл на четири очи. Поканих го да ни освободи от присъствието си, но не иска и да чуе. Явно е изплашен, и то доста, но се пише корав.
- Изплашен?
- Казва, че иска защита. И че онзи Енгстрьом бил пуснал награда за главата му.
- Ще изчакате ли минутка, Алан? - И тя го включи на изчакване. В офиса бяха само Парвър и Файърстоун. Тя им обясни ситуацията.
- Какво ще кажеш, Сам? Искаш ли да изиграеш ролята на Вейл и да чуеш този момък?
- Разбира се.
Наоми се върна към Бъргър и попита:
- Наблизо ли е?
- Точно срещу мен.
- Кажете му, че ще говори с Вейл.
- Значи бързо-бързо се е върнал, а?
- Разбира се.
Бъргър приглушено се изкикоти. Тя връчи слушалката на Сам.
- Здравейте - произнесе гласът от другата страна.
- Мартин Вейл слуша. Искали сте да разговаряме?
- Не по телефона. Лично.
- Вижте... как ви беше името?
- Гондорф. Ърни Гондорф. Казвам ви, че мога да ви изпея много неща за Енгстрьом и Светилището, но имам нужда от защита. Нали разбирате какво имам предвид?
- Демойн е доста далеч оттук, господин Гондорф. Бихте ли дали някаква, макар и приблизителна представа за какво става дума?
- Само елате и ме вземете, става ли? Няма да ви губя времето. Точка.
Секунда по-късно отново се обади Бъргър.
- Той остави слушалката.
- Не можете ли да му окажете някакво въздействие?
- Абсолютно никакво. Излязъл е от изтрезвителното, взел си е колата и веднага дойде при нас.
- И не иска да си тръгне?
- Не. И казва, че ако го принудим да си тръгне, ние ще сме виновни за смъртта му.
Файърстоун захлупи слушалката с длан.
- Какво мислиш, Наоми? Този момък не иска и да чуе да напусне офиса на Бюрото. Казва, че ако си тръгне, ще го убият.
- Уф. - Тя се облегна на стола и направи гримаса. - Е, самолетът не е зает. Какво имаме да губим?
- Господин Бъргър, ще дойдем при вас. След два часа пристигаме. Мислите ли, че ще се оправите с него дотогава?
- Нямам избор. Но ще побързате, нали? - изръмжа Бъргър. - Седнал е на бюрото ми и си тананика разни кънтрита, а изобщо няма музикален слух.
- Веднага тръгваме.
Демойн, 5 часът и 13 минути следобед,
централно стандартно време
Ърни Гондорф беше як жилест мъжага, с развалени зъби зад подобие на усмивка, и късо подстригана коса. Носеше вълнена риза на райета, тъмнозелени кадифени панталони и скъпи ботуши. Присвитите му очи се стрелкаха из малкото помещение за разпит. Бъргър, който го въведе там, се присъедини към Парвър и Файърстоун в залата за наблюдение.
Бъргър беше набит здрав мъж с вече сивееща коса, подстригана късо, и наченки на бирено коремче. Беше облечен в изгладена бяла риза, зелена вратовръзка и тъмносини панталони. Гласът му проехтя като каменотрошачка.