- Може и да не ни се наложи - каза Флахърти.
- Не можем да отворим депозитните сейфове, Флахърти.
- Няма да ги отваряме, Бен. Това е игра за най-добрия майстор на блъфа на света. Мартин ще се справи.
Вашингтон, събота, 7 часът и 30 минути сутринта,
източно стандартно време
В една стая в подземието на Белия дом президентът Пенингтън, генерал Джеси Джеймс, полковник Стю Рембранд и Клод Хукър изучаваха силно увеличени копия от снимките на планината Джеймс.
- Те строят защитни периметри - каза Рембранд. - Защитни зони. Започват ето тук, от седловината, и отиват нагоре до снега. Всяка зона се защитава от тел-бръснач и мини.
Генерал Джеймс посочи група дървета на една от фотографиите и каза:
- Според нас бункерът се намира тук. Най-голямата концентрация от жива сила е в този участък. Тук трябва да е и Енгстрьом. Оттук ще ръководи хората си.
- Енгстрьом вярва, че ФБР и СКТАОО няма да рискуват да се ангажират в огнестрелна война там горе - каза Пенингтън.
- Да - каза Джеймс. - Той мисли, че това ще се превърне в мексиканска обсада, че ще си кютят там до Второ пришествие и ще изпращат хората си на нощни терористични акции.
- Временният щаб на република Светилище - каза Пенингтън.
- Те ще ангажират стотици агенти на Бюрото и СКТАОО и сума ти екипировка при една блокада, господин президент - каза полковник Рембранд. Това ще струва цяло състояние на данъкоплатците.
- И ще се превърне в кошмара на отдела ни по пъблик рилейшънс - добави Хукър. - Всяка вечер ще ни изтипосват по новините в шест часа. Той ще ви унищожи политически.
- Колко близо е Вейл до осигуряването на обвинител- ни актове срещу тези хора? — попита Пенингтън.
- Седмица, месец, кой знае?
- Дори и да ги осигури, кой ще отиде да арестува Енгстрьом и висшите му офицери? - ехидно каза Джеймс.
- Службата на съдия-изпълнителите няма необходимата екипировка, за да ги арестува. А Националната гвардия просто ще я накълцат на парчета там горе.
- По дяволите, и ФБР и СКТАОО не могат да се справят - изруга Рембранд. - Ако искаме да им развалим пикника, ще ни трябват рейнджъри и специалните части. Те знаят как да се справят с този проблем.
- Това значи...
- Значи нощен десант. Излитат с хеликоптери, спускат рейнджърите с въжени стълби в определени райони... - той посочи областите върху картата - ...подкрепят десантите с тежкокалибрена стрелба от въздуха. Така ще контролираме ситуацията. Не можем да използваме парашутисти от ниска височина, ветровете горе са много силни и непредсказуеми. Жертвите могат да се окажат катастрофални.
- Господи, това ще накара Уейко да изглежда като детска игра - простена Хукър.
- Какъв друг вариант има? - попита Пенингтън. — Мога ли да се позова на закона Джонсън за военните сили, използван за ескалацията на войната във Виетнам? Или на законите за антитерористична дейност?
- Това е въпрос, който трябва да отправите към генералния прокурор, господин президент - каза генерал Джеймс.
Пенингтън се втренчи в стената и разтърка с две ръце слепоочията си. После попита Рембранд, който щеше да командва бойното съединение от специални части
- Какви сили според вас се налага да използваме?
Рембранд погледна картата.
- Препоръчвам да използваме петстотин души при първата вълна. Да ги спуснем там, където започва линията на снега, с което ще разполагаме с предимство по височина. Ще ги подкрепим с още петстотин, щом сражението започне. Групите ще се насочват към най-горещите точки.
- Загуби в жива сила? - попита президентът.
- Щом проумеят срещу какво са изправени, ще започнат да се предават. Освен най-закоравелите.
- Не това имах предвид.
- Господин президент, ако нещата тръгнат гладко, бих казал... губим максимално сто души, срещу триста на противника.
- А ако не тръгнат гладко? - обади се Хукър,
- При най-лошия развой можем да загубим около двеста убити и ранени. Правя съотношението три или четири срещу един в наша полза. Зависи до каква степен са фа- натизирани.
- До най-последната - отвърна Пенингтън. - Какво можеш да искаш от хора, на които само Армагедон и Апокалипсисът са им в устата?
- Започне ли боят, бързо ще си променят религията, сър - каза Джеймс.
- Какъв ужас — каза замислено Пенингтън.
- За цялата работа е виновен единствено Вейл с неговите дяволски заповеди за обиск - намеси се Хукър. - Той форсира Енгстрьом.
- Вейл си вършеше работата, Клод - каза Пенингтън.
- А мен не ме интересува причината защо. Това е въпрос от вчерашния ден. Имам да вземам решение и нямам на разположение и секунда.