В зловещите отблясъци на пожарите големите хеликоптери „Павелов“ с грохот прелитаха над планината и се стрелваха над останките от предните машини. Въжета провиснаха от люковете на машините и рейнджърите се плъзнаха надолу по тях, търсейки прикритие сред дърветата.
- Говори Мецингер - каза майорът с невероятно спокоен глас. - Транспортните хеликоптери пробиха и направиха десант. След тях идват още.
- Кажи на Рейни да докара още ракетометчици - заповяда Шрак.
- Рейни е убит. Събрал съм всичките си хора и правим каквото можем, но се нуждая от подкрепления.
- Северната и южната част на периметъра са пробити. Не мога да отделя и един човек.
В ужасяващата първа вълна на сблъсъка Чип Мецингер се отдели от баща си. Той дочу грохот като от гръмотевица над главата си и вдигна поглед. Зловещият силует на огромната двумоторна машина „Павелов“ прелетя точно над него. Страхът го прониза като електрически ток. Той вдигна карабината си и стреля по силуета; прикладът го удряше по рамото, докато изпразни пълнителя в черния мастодонт, ревящ над него. Вихърът, породен от големите витла, вдигна облак прах и сняг и за момент го заслепи. Когато успя да отвори очи, Чип зърна половин дузина силуети да се спускат към него и застина от страх. Празната му карабина беше безполезна. Момчето дочу смъртоносния грохот от няколко дула едновременно и куршумите се врязаха в тялото му и го отхвърлиха на два метра назад.
Летище „Мисула“, 7 часът и 29 минути вечерта,
монтанско стандартно време
Летището гъмжеше от движение. Вейл и Файърстоун зърнаха под себе си два транспортни самолета С-130 да рулират върху бетона. Хеликоптери „Спектър“, „Пенетрейтър“ и огромните двумоторни транспортни „Павелов“ излитаха един след друг в мрака.
- Господи, те са докарали „Спектър“ и „Пенетрейтър“! - ахна Файърстоун. - И „Павелов“!
- Изобщо нямам представа кое кое е - каза Вейл.
- Това са щурмови машини и транспортни хеликоптери. „Спектър“ е един от най-смъртоносните хеликоптери. Струва седемдесет и два милиона долара парчето.
Файърстоун радира на кулата за инструкции за кацане.
- Съжалявам - беше отговорът, - летището е затворено за граждански полети. Мога да ви пренасоча към...
- Обажда се заместник генералният прокурор на САЩ Мартин Вейл. С мен е съдия-изпълнителят Сам Файърстоун - прекъсна го грубо Вейл. — Аз отговарям за тази операция.
- Сър, операцията се ръководи от генерал Джеймс. Командир на бойната част е полковник Рембранд, но е много зает в момента.
- Пет пари не давам колко е зает - изръмжа Вейл. - Искам инструкции за кацане.
Последваха няколко секунди тишина.
- Добре - обади се най-после гласът. - Ако запазите височината си и се включите по кръга югоизточно от летището, ще ви дадем разрешение за кацане веднага щом полосата се освободи.
- Разбрано - отвърна Файърстоун, направи завой и се насочи на юг от летището.
- Те атакуват с пълна сила - каза той.
- Какво е станало, но дяволите? - попита Вейл, без да очаква отговор.
- Предполагам, че на Човека му е писнало - отвърна лаконично Файърстоун.
- Писнало му? Писнало му! Той е президент, за Бога, не може да му писва.
- Можеш да му го кажеш, ако искаш - каза Файърстоун. - Що се отнася до мен, той е шефът и може да постъпи както реши за добре.
- Сам, там се води война!
На югозапад небето беше осветено като на Четвърти юли.
- Като съдя по това, което виждам на летището, не мисля, че ще продължи дълго.
Летището, събота, 8 часът и 44 минути вечерта,
монтанско стандартно време
- Полковник, какво става тук, по дяволите? Какво прави тук армията?
- Заповед на президента - отвърна полковник Рембранд. — Свалиха един от хеликоптерите ни. Влязохме в битка с врага.
- Къде е Хардистан?
Полковникът посочи към платото край седловината.
- Трябва да отида при него - каза Вейл.
- Съжалявам, сър, не мога да упълномощя...
Вейл го игнорира и извади обезопасения си клетъчен телефон.
- Ще видя какво ще каже по въпроса генералният прокурор Кастен - каза той.
- Сър, не бих си позволил да безпокоя тези хора точно сега. Кабинетът е на съвещание при президента в Белия дом.
- Тогава ще се обадя на всеки от това шибано съвещание.
Файърстоун сложи ръка върху рамото му и каза:
- Аз не бих го направил. Ние просто не сме в течение и сме извън кръга.
Раменете на Вейл провиснаха. Предаден, той не знаеше какво да направи.
- Полковник - каза Файърстоун. - Аз съм квалифициран пилот. Какво ще кажете, ако откарам господин Вейл там с хеликоптера, който е на правата за излитане?