Вейл бе прекарал осемнадесет месеца, използвайки енергията на целия си млад екип, известен к;ато Дивата банда на Вейл, за да заведе дело по параграфите на РИКО срещу президентите и генералните директори на трите корпорации, четирима от комисионерите с право на глас, двама свалени комисионери, трима щатски служители, шефа на окръга и шестима членове на съвета по здравеопазването. Делото бързо бе привлякло вниманието на националната преса и щеше да се отразява широко и по телевизията.
Политическият елит вече считаше Вейл за крайно опасен и неуправляем враг.
За което той не даваше и пет пари. Поради което беше единственият човек, способен да извади от релсите Рой Шонеси.
От едър и здрав мъж, Шонеси се бе превърнал в някакво подобие на Буда благодарение на алкохола, добрата храна и застоялия живот. Ръцете му представляваха пухкави пъпеши. Лицето му - балон с прихлупени очи, които бляскаха алчно под клепачите. Масивните му пръсти бяха сключени върху гърдите, а палците непрестанно се триеха един о друг. Издутите му от холестерола устни бяха сгърчени презрително в нещо, което някой неподо- зиращ нищо човек би взел за усмивка, и в добавка той беше плешив като яйце.
Седеше на любимия си стол по средата на всекидневната на президентските покои. Един не по-малко внушителен диван подпираше срещуположната стена, а пред него имаше масичка за кафе с размерите на маса за билярд. Барът в ъгъла пращеше от луксозни напитки също като кръчмата в „Риц“. Когато Вейл влезе, Шонеси му махна и му посочи дивана.
- Дай на този джентълмен нещо старомодно и после си свободен за известно време, Джордж - обърна се Шонеси към бармана, без да го гледа. Джордж приготви старомодния коктейл, донесе го на Вейл и излезе безмълвно.
Шонеси въздъхна и поклати глава.
- По дяволите, какво да правя с теб, Марти? Всеки път, когато те повиша, ти се извърташ и ме изритваш в ташаците. - Гласът на Шонеси представляваше полуръмжащ шепот.
- Странно, аз пък си мислех, че губернаторът ме е избрал да запълня празното място, оставено от Оскар.
Шонеси провеси долната си челюст и повдигна вежди.
- Хайде да не си играем игрички, какво ще кажеш? Какво искаш, губернаторът да се вдигне чак от Спрингфийлд и да дойде тук, за да ти целуне задника, само защото изритваш в ташаците най-големите политически контрибутори в щата? Да не си мислиш, че това шоу се приема добре в щата?
- Рой, не давам и пукната пара какво се приема добре и какво не се приема добре в щата. Аз си върша работата.
- Работата си! Що за шибана работа! Да разрушаваш окръга, да изхвърляш стотици хора на улицата. Това ли ти е проклетата работа? Аз самият бях навремето генерален прокурор на щата, както може би си спомняш. Аз знам каква е работата на щатския генерален прокурор и каква не е.
- Моя работа е да решавам това.
- Дрън-дрън. Този процес ще струва на данъкоплатците поне два милиона долара.
- Е, надявам се глобите да ги възстановят.
- Господи, ти никога няма да се промениш. - Шонеси се приведе напред и смени тактиката. Дори се насили да се усмихне.
- Виж, момчето ми, да предположим, че ти кажа, че съм упълномощен да направя сериозно предложение за примирие. Да спестим на данъкоплатците допълнителни разходи и да те освободим да си гледаш другите работи.
- Тук става дума за цял куп много сериозни престъпления. Хора ще влязат в затвора, Рой. Аз бих те посъветвал да се държиш настрани от някои лица. Мръсотията полепва, нали знаеш.
- Том Лейси е съветник в икономическия екип на президента, за Бога! А Харолд Гросман е почетен председател на Националната асоциация за борба с рака.
- Искаш ли да направим един облог, Шонеси? Още преди процесът да приключи, президентът ще приеме оставката на Лейси, която вече е написана и подписана - остава само да й сложат датата. Хората от Раковата асоциация пък по всяка вероятност ще прекъснат договора си с Гросман.
- Винаги си бил оптимист. Наистина си мислеше, че Стемплър има раздвоена самоличност. И се хвана на въдицата му, нали?
Вейл се усмихна и поклати глава.
- Все забравям, че си майстор на дребното заяждане.
- Е, какво пък, по дяволите. Той прецака съдията, прокурора, всички. Което ми напомня за едно друго нещо. Как е госпожица Венъбъл? Планирате ли да се ожените?