- Не ставало дума за това, сенаторе.
- Питам се какво ли е да лягаш при жена, която прави по два милиона на година, докато ти все още продължаваш да цоцаш държавната цица?
Вейл не се поддаде на провокацията.
- Все забравям и че нямаш никаква класа.
Престорената веселост на Шонеси изчезна в миг. Очите му блеснаха от гняв.
- Тук съм само защото полагам усилия да разреша една много гадна ситуация. Никой не иска да затворят заводите и никой не иска да ходи в затвора. Казах ти, че получих оферта. Искаш ли да я чуеш?
- Обзалагам се, че си изповръщал и червата, когато си разбрал, че съдия ще е Патриша Робъртс. А не някой от онези дърти мръсници, които ти се разписват на ведомостта от деня, в който са се научили да пишат. Една почтена, корава дама, която не можеш да докоснеш и с малкия си пръст.
- Попитах те, искаш ли да чуеш офертата?
- Ти ми правиш оферта, защото не можеш да се справиш със съдията, не можеш да купиш прокурора и не можеш да се добереш до свидетелите. Нямаш абсолютно нищо, за което да се хванеш, Рой. Как ли се чувства човек в твоето положение?
- Искаш ли да чуеш шибаната оферта, или не?
- Ти, изглежда, изобщо не слушаш какво ти говоря. Тук изобщо не става дума за пари. Искам всички да научат до каква степен е способна една страна да се корумпира и как става това. Изпращаме съобщение на всички, които имат уши да слушат. Ако някой от управляващите щата отиде на топло и бъдат присъдени ясни глоби, така че хората на щата да си получат нещичко обратно, това няма да е малко.
- Ще се върна и ще им предам, че си имаме един тъп задник за прокурор и че той плаче да се озове на първите страници на вестниците. Работата ще се раздуха здравата при обжалване - ако се наложи да обжалваме, което не е много вероятно.
- А аз си мислех, че действаме съвместно в интереса на обществото. Сега слушай внимателно какво ще ти кажа да предадеш на аверчетата си. Върни се и им кажи, че сделка няма да има - освен ако не са съгласни да направят пълни самопризнания и да се оставят на милостта на съда.
Веселото настроение на Шонеси се завърна.
- И какъв ще ни е процентът от цялата тая работа?
- Никакво излагане пред публиката освен самите признания, и никакъв продължителен процес, при който ще бъдат на устата на всички масмедии най-малко два месеца.
- Ще изгубиш, Марти. Ще ти го начукат и ще те оставят да се мумифицираш точно както онзи път... кога беше, преди двайсет години? Точно за това става дума, нали? Стига с тая ирландска гордост. Пресата от цялата страна се е събрала тук. Топките ти ще се свият като грахови шушулки, когато се изправиш пред тях.
Вейл повдигна рамене и се засмя.
- Може вече и да са се свили. - Отиде до вратата, спря и се обърна към политикана. - Опичай си акъла, Шонеси. Дръж се по-далеч от тия играчи. Гледай какво правят президентът и хората от Раковата фондация и си имай едно наум. Съветът ми е безплатен.
- И аз ще ти дам един. В този щат с теб е свършено. Никога вече няма да заемеш обществена длъжност и всеки съдия в щата ще те изритва в топките всеки път, когато припариш до съда. По-добре кажи на майка си да не изтърва работата си на час.
- О, тя ще изпита истинско облекчение, когато й предам съвета ти, Рой. До скоро виждане в съда.
„Кок д’Ор“ беше най-добрият ресторант в града - отлична френска кухня и отличен главен готвач. Вейл отиде първо там, като се промъкна в закътаната малка зала през кухненските помещения. Трима от следователите му бяха в кухнята - двама с престилки на готвачи и един облечен като сервитьор, който кимна към вратата на служебното помещение.
Това беше малка комфортна стая с голяма маса, която събираше осем души, макар че в единия й край бяха подготвени само две места. На масата имаше блюдо с фъстъци и бутилка червено вино. Вейл седна на масата и нападна фъстъците. След пет минути вратата се отвори. Абел Стенър и Дърмот Флахърти влязоха първи, а след тях и Херман Крамър, който за момент застина на прага.
Крамър, бившият администратор на окръг Гранд, носеше плътно прилепнал костюм, бяла риза и вратовръзка на бели и червени ивици; наближаваше петдесетте, главата му бе почти олисяла. Едър мъж с двойна брадичка и с вида на човек, скоро напълнял. Бдителните му очи се стрелнаха навсякъде из помещението, докато накрая се спряха върху Вейл, който седеше на масата и го съзерцаваше със студените си сиви очи.
Крамър пристъпи в стаята, а Флахърти и Стенър излязоха и затвориха вратата.
В стаята бяха само двамата.
- Господин Крамър, аз съм Мартин Вейл. - Той се изправи и протегна ръка. Крамър я стисна предпазливо, ръката му леко трепереше.