- Абел, имам една малка задача за теб - каза Вейл.
Крамър беше в залата за свидетелите малко преди девет. Беше страшно изнервен. Вейл щеше да се нахвърли върху него и той го съзнаваше напълно. По дяволите, той просто правеше онова, което му беше казал Джармън - позоваваше се на Петата поправка на конституцията при всички въпроси на Джармън.
- Но всички ще приемат, че аз съм виновен - бе изскимтял Крамър, когато Джармън му бе наредил да го направи.
- И какво от това? - бе отговорил Джармън. - Не могат да ти направят абсолютно нищо. Просто ме слушай и изпълнявай онова, което ти казвам, и не се тревожи за нищо.
Крамър обаче се тревожеше. Дали не беше затръшнал вратата, която му беше открехнал Вейл?
Точно в девет часа вратата на залата се отвори и Абел Стенър влезе. Огледа се и после въведе Джими Фокс Доктора.
Крамър подскочи на стола си. Устните му се разтрепераха. Стенър поведе окования Фокс към него и му нареди да седне. Фокс седна и се втренчи безизразно в отсрещната стена.
Крамър целият се тресеше. Чу как съдийката влезе в съдебната зала, чу я как натисна звънеца си. В следващия момент страховитият му съсед се извърна и заби в него бледосините си ледени очи.
- Отдавна не сме се виждали, Херман - проговори той дрезгаво, след което отново заби поглед в стената.
Съдебният служител отвори вратата на свидетелската зала.
- Господин Крамър, ваш ред е.
Крамър се изправи. Трепереше, докато изтриваше потта от дланите си в панталоните. Докато излизаше от залата, чу за втори път гласа на Фокс.
- Много внимавай, Херман.
- Добро утро, господин Крамър, надявам се, че сте отпочинали през нощта - започна Вейл.
- Наред съм.
- Добре, тогава можем да започваме.
- Да, сър.
- Доколкото си спомням, вчера вие се позовахте на Петата поправка от конституцията при отговорите и на тринадесетте въпроса. Така ли е?
- Да.
- Сега, след като сте имали възможността да го обмислите, може би можем да започнем отначало.
Той се изправи точно пред Крамър, с ръце в джобовете, спокоен и отпуснат.
- В кой колеж сте учили, Херман? Мога ли да ви наричам Херман?
- Да. Разбира се. Учил съм в университета в Илинойс.
- Завършихте ли го?
- Дипломирах се със специалност бизнес-администра- ция.
- Вие сте били пети по успех в курса си, нали?
- Да, така беше.
- Дипломирали сте се магна кум лауде.
- Да.
- Кога беше това?
Крамър се замисли за момент.
- През 1973 година.
- И се оженихте веднага след като завършихте?
- Точно така.
- Намерихте ли си добра работа?
- Да, сър, работих за „Хилдебранд и Кейро“ в Сейнт Луис.
- Това е фирма за данъчни консултации, нали?
- Да, сър.
- И после?
- После бях нает на работа като помощник-администратор в окръг Торънс. Две години по-късно администраторът напусна и аз заех мястото му.
- А как се озовахте в Гранд?
- Бях изкарал там три години, когато те - хората от Джеферсън - се свързаха с мен и ме запитаха дали желая да променя живота си.
- Кой дойде при вас?
- Посредниците Сид Стюарт и Дейвид Катлър.
- Колко печелехте тогава годишно?
- Тридесет и две хиляди долара.
- А те какво ви предложиха?
- Шейсет и шест хиляди и петстотин.
- Доста голямо повишение.
- Да, така беше.
- Нещо друго?
- Кола.
- Аха. И това беше кога... преди петнадесет години?
- Шестнадесет.
- Значи тогава сте били на около тридесет и една, тридесет и две години?
- Тридесет и една.
- С двама синове?
- Да. Чип и Бари.
- Значи когато сте се преместили в окръг Гранд, вие сте имали изключително висок доход, нали така?
- Да.
- Горд от себе си. Шейсет и шест хиляди и петстотин в .ония дни бяха наистина добри пари.
- И все още са - кимна Крамър.
- И как се отнасяха към вас?
- Чудесно. Канеха ни на пикници, риболов. Нещата вървяха много добре.
- Купихте си къща?
- Да, сър.
- На каква стойност?
Джармън подскочи от стола си.
- Възразявам, ваша чест. Няма пряка връзка с делото.
- Прокурор Вейл?
- Има пряка връзка, ваша чест.
- Съжалявам, господин адвокат. Отговорете на въпроса, господин Крамър.
- Шейсет хиляди.
- Яхта?
- Тридесет и две хиляди — каза Крамър.
- Друга кола?
- Да, сър, за съпругата ми. Хонда Акорд.
- Още колко, двайсетина хилядарки?
- Двайсет и две.
- Момчетата ви учиха в частно училище?
- Да.
- Доста разходи за толкова кратко време, нали, Херман? И как стана това?