- Сид ме представи на един търговец на автомобили, аз се заинтригувах, а той ми каза: „Не се тревожи, всичко ще се уреди.“ Банката ми даде добри заеми. Бяха много услужливи.
- Това беше „Файделити Тръст“?
- Да.
- Как се свързахте с тях?
- Господин Съмърс ме представи на Чарлз Торнтън, президента на банката.
- Този Съмърс да не е Джефри Съмърс, вицепрезидентът на компанията „Лейксайд“?
- Да.
- Как се запознахте с него?
- Той, Сид Стюарт и някои от другите посредници ходеха често за риба.
- Някакви жени, комар, пиянски истории?
- Нищо такова. Най-много по някоя бира на яхтата.
- И така, вие сте се сдобили с нова къща за шейсет хиляди, съпругата ви е получила нова кола, а вие нова яхта. И двамата ви сина са посещавали частно училище. Това е доста тежък товар за плещите ви.
- Доста тежък.
- И после дойде денят, в който Сид Стюарт ви помоли да му свършите някоя работа?
Крамър се замисли за момент преди да отговори.
- Да.
- Имаше ли нещо необичайно във връзка с молбата му?
- Да. Помоли ме да напиша чек и да прехвърля половин милион долара от фонда за образованието в общия.
- Искате да кажете в общия фонд, нали така?
- Да.
- А това беше углавно престъпление, нали, Херман?
Крамър кимна.
- И двамата сте знаели, че това е углавно престъпление, вярно ли е?
Почервенял като рак, Джармън отново скочи.
- Възразявам! Господин Крамър не може да свидетелства какво е знаел или какво не е знаел господин Стюарт.
- Ще перифразирам въпроса си - каза Вейл. - При какви обстоятелства ви отправиха тази молба за прехвърляне на средства от един в друг фонд, Херман?
- Бяхме на яхтата.
- Вашата яхта?
- Не, тази на Сид Стюарт. Седях отзад. Сид дойде и седна до мен. Поприказвахме си малко за дребни неща и той ме попита: „Как я караш с парите?“, и аз му отвърнах, че трудно, а той ми каза: „Май има възможност да оправим вноските ти за колата.“ „Какво искаш да кажеш?“ - запитах го аз, а той ми отвърна: „Имам нужда от една услуга. Нищо особено. Налага се да прикрием един недостиг.“ И тогава ми каза, че ако успея да прехвърля 600 000 долара от фонда за образование във фонда за общи дели, и после да ги насоча в обществените дейности, вноските за колата ще бъдат уредени.
- Така ли каза, ще бъдат „уредени“?
- Точно така. Да.
- Не е ли било малко рисковано? Нямаше ли хората да разберат какво сте направили?
- Наложи ми се също така да подправя счетоводните книги, за да прикрия прехвърлянето на средствата.
- Значи сте извършили две углавни престъпления - незаконно сте прехвърлили средства от един фонд в друг и сте подправили счетоводни документи, за да прикриете прехвърлянето - а посредникът Стюарт, господин Съмърс и господин Торнтън са се погрижили вноските ви за колата да бъда уредени, така ли?
- Да.
Джармън стовари юмрук върху бюрото си.
- Протестирам, ваша чест. Това е просто предположение. Чисто умозрително.
- Ще перифразирам въпроса си - каза Вейл. - Споменавал ли ви е някога господин Съмърс за транзакцията?
- Да. Седмица или две по-късно той ми каза, че компанията „Лейксайд“ ми е много задължена и ако той може да ми помогне с каквото и да е, само да му позвъня. Каза ми също така да отскоча и да се видя с Чарли Торнтън. Точно това ми каза, „отскочи“. И аз отскочих. Чарли ми каза, че „Лейксайд“ са купили колата и ми я преотстъпват на лизинг за един долар годишно. И аз се подписах под този документ.
Крамър остана на скамейката на свидетелите още два дни. След неговите показания още двама обвиняеми рухнаха. Защитата беше разгромена напълно.
На Доктора така и не му се наложи да дава показания.
В седем и половина двумоторният самолет изскочи от дъждовните облаци, спусна се ниско над шосето и кацна на чакълената писта, която обслужваше Шефийлд. Вейл стоеше с чадър на ръба на платформата, докато самолетът рулираше да паркира на стоянката.
Джейн Венъбъл бе излетяла предната нощ от Германия - полетът й бе траял цяла нощ - и от летището бе взела частен самолет до Шефийлд. Изскочи от самолета така, сякаш току-що идваше от моден салон. Зелената й рокля беше безупречна, без никаква гънка. Тя отметна косите от лицето си и се усмихна. Черната превръзка върху окото й, което бе изгубила при нападението на Аарон Стемплър, беше както винаги безукорна. Тя пристъпи по стълбичката и се хвърли в прегръдките му. Той изтърва чадъра. Целувката им беше изпълнена със страст.
- Господи, колко ми липсваше! - възкликна той.
- Все още ли ме обичаш? - запита тя, поемайки лицето му в дланите си.
- Повече от всякога. Знаеш ли какво ми е на ума?