Тя се изсмя.
- Надявам се, че се досещам.
- Мислех си, че можем да се върнем в хотела и да закусим в леглото.
- Не трябва ли да си в девет в съда?
- Не. Чакаме за присъдата. Приключихме вчера следобед.
- Не може да бъде! Поздравления. Съжалявам, че изтървах финала. Толкова път да бия чак от Германия и да го изтърва! Беше ли брилянтен както винаги?
- Както винаги.
- Ще спечелиш ли, Вейл?
- Никога не предсказвам.
Тя пак го целуна. Жадна целувка. Държаха се за ръце, докато вървяха към колата. Тя положи глава върху рамото му.
- Шест седмици. Цели шест седмици! Никога, ама никога повече няма да те изоставям за шест седмици. Дори и за три седмици. Това беше направо агония.
- Нямаше ли някой прекрасен германски принц да те задиря?
- Дори няколко. Казах им, че трябва да се върна в хотела и да гледам съпруга си по WWN. Всички следяха процеса.
- Да. Някаква стара чанта искаше да ме интервюира.
- Ооооо...
- Наоми я разкара. Дори и дума не съм разменил с нея.
- И как се казваше тая стара чанта?
- Нещо беше май като Назимова...
- Валери Азимур?
- Да, май така беше.
- Стара чанта ли каза? Та тя е най-страхотното парче по телевизията. Мъжете лудеят по нея. Стара чанта, дрън-дрън.
- Джейни, вече ти казах, дори и не се и познавам с нея.
- Хубаво.
- Гладна ли си?
- Като вълк.
- Тогава първо да хапнем.
Докато тя се измъкваше от дрехите, с които бе изкарала последните десет часа, той поръча кана пресен портокалов сок, яйца по бенедиктински и кафе с много сметана и захар. Беше навлякла черен копринен халат, който открояваше огненорижата й коса.
- Уха! - възкликна той.
Тя се усмихна и се завъртя.
- Купих си го в Париж. Измъкнах се за два-три часа.
И му подхвърли едни миниатюрни бикини от черна коприна. Той ги вдигна и я погледна над ръба им.
- Ами ако пострадам в автомобилна злополука, докато ги нося?
- Сестрите ще оформят бойна редица покрай вратата на болничната ти стая. А аз ще пазя вътре с автомат „Калашников“.
Тя го бутна върху леглото и се просна върху него, подпирайки се на лакти.
- Искаш ли да се обадя на редепцията и да им кажа да поемат всички обаждания? - попита той.
- Ти чакаш обявяването на присъда, Марти.
- Шана и Дърмот ще се запознаят с подробностите.
- Ти си куку.
- Куку, дрън-дрън. Просто ми се ебе, та две не виждам.
- Не толкова, колкото на мен.
- Искаш ли да се обзаложим?
- Залагам хиляда долара, че ще свърша първа.
- Ти винаги го правиш.
- Недей да бъдеш толкова високомерен.
- Това пък какво означава?
- Самодоволен.
Тя разтвори крака и го възседна, като бавно се раздвижи върху него, и накрая разтвори халата и се приведе напред. Той прокара език по зърната на гърдите й, после всмука едното. Тя простена, надигна се леко, почти без да го докосва, и се раздвижи на бавни тласъци, усещайки как плътта му се втвърдява в утробата й.
- 0, Господи, толкова те обичам, Мартин Вейл - прошепна тя с дрезгав глас.
Тя лежеше сгушена в прегръдките му, лицето на Вейл бе заровено в косите й. На вратата се позвъни.
- Стайно обслужване - чу се нечий приглушен глас.
Джейн изхвърча от леглото и трескаво заоблича халата си.
- Недей да ставаш - каза тя.
- И да искам, не мога - отвърна той, придърпвайки завивките върху себе си. - Гол съм.
- Къде са бикините?
- Не знам. Някъде тук отдолу. — Той се разгледа под завивките.
Тя отвори и едно момче с ангелско лице вкара количката с храната в стаята.
- Добро утро, господин Вейл - поздрави то, после кимна към Джейн и добави: - Добро утро, госпожо Вейл.
Тя захлупи с длан устата си и имитира кикотене зад гърба на сервитьора.
- Ще подправя подписа ти - каза тя и взе сметката.
- Мога да те арестувам за това, да знаеш.
- Само ще си изгубиш времето - отвърна тя, докато се подписваше. - Имам на разположение най-жестокия адвокат на света.
Момчето излезе.
- Жесток, а?
- Но любим.
- Дай да похапнем, а?
- Да, яйцата по бенедиктински са направо ужасни, когато изстинат.
Той се изправи и се напъха в копринените бикини.
- Какво ще кажеш? - започна да се пъчи, заемайки възможно най-хомо пози.
- Мисля, че папараците ще дават мило и драго само да те щракнат.
Той дръпна два стола до масата и седнаха да се хранят.
- Направо умирах от глад - призна си тя.
- А на мен още ми се ебе.
- Мартин, на теб винаги ти се ебе.
- Я виж ти от чия уста го чувам.
Тя се изкикоти и отпи от портокаловия сок.
- Какво ли ще правя след месец? - замислено каза Вейл. - Дойде ли ноември и оставам без работа.