- Все ще измислиш нещо.
- Нищо не съм измислил до този момент. Нищо сериозно, искам да кажа. Мислех си дали да не напиша книга. Или пък да преподавам в юридическия факултет в Чикаго. Нищо обаче не ми звучи интересно. Трудно ще се намери нещо, дето да надхвърли този случай.
- Какво ще кажеш за частна практика? Можеш да си основеш фирма. Имаш си и хора като Наоми, Шана, Дърм и Майер. Абел не иска да се пенсионира, и него като тебе все нещо го гложди. Както впрочем и всички останали.
- Разговаряли сме на тази тема, но никой не иска да се връща от другата страна на адвокатската скамейка.
- Защо не си вземем отпуск? Имам един прозорец след тая работа, дето я свърших в Германия. Можем да се скрием във вилата, само двамата. Това е най-хубавото време от годината.
Телефонът иззвъня.
- 0, мамичката му! - изруга тя.
Той вдигна слушалката и слуша в продължение на минута, после каза:
- Тръгвам. - И затвори.
- Значи присъдата е произнесена? - каза тя.
- След тридесет минути.
Тя въздъхна.
- Толкова път да бия чак от Германия и да не мога да закуся.
- Трябва да взема душ.
- Не, без мен не можеш.
- Имам само тридесет минути.
- Голям праз като имаш само тридесет минути. Нали каза, че Шана и Дърмот ще се погрижат за подробностите.
Джейн седна на първия ред точно зад него, пресегна се през преградата, която разделяше зрителите от участниците, и нежно го стисна за лакътя. Вейл дори и не трепна.
Съдебните заседатели заеха местата си.
Съдийката Робъртс ги огледа и се усмихна.
- Добро утро, дами и господа, подготвихте ли вече присъдата си?
- Да, ваша чест - отговори старшият съдебен заседател, жена към петдесетте, с посребрена коса и приятна усмивка.
- И каква е тя?
Съдебната метла бе помела здраво. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. Виновен. И така нататък. Истинската победа дойде когато съдията прочете присъдите и глобите.
„Уестърн Пълп енд Пейпър“, „Атлас Кемикъл“ и „Лейксайд“: всяка компания трябваше да заплати по тридесет милиона долара.
„Уестърн“ и „Атлас“ получиха запоЬеди да прекратят дейността си, докато успеят да докажат, че работят съгласно стандартите на Закона за опазване на околната среда.
Лейси, Смит и Гросман получиха присъди от две до пет години.
Четиримата посредници получиха от пет до десет години.
Херман Крамър получи условна присъда и труд в полза на общината.
Шана и Дърмот проведоха пресконференцията.
Джейн и Мартин се върнаха в хотела - в леглото.
Валери Азимур така и не успя да интервюира Вейл.
3.
9 септември
Джони Бейлър седеше в затъмнената си кола, с цигара, укрита в шепата, и наблюдаваше нощното хранилище на сиатълската „Банка и Тръст“. Беше спрял от другата страна на улицата, в паркинга на една денонощна закусвалня. Никой не му бе обърнал никакво внимание. Никой не знаеше, че вече е дошъл и е до закусвалнята. Той изчака, докато улицата опустее, и подкара напречно през платното, спря до банката, протегна ръка, отвори стоманения процеп и пусна плика в хранилището. Беше с ръкавици. После потегли.
Докато се отдалечаваше, погледна в огледалото за об- ратно виждане. Никой не го следеше. Дотук добре.
Половин час по-късно диспечерът във фирмата за бронирани превози „Пасифик“ видя познатия червен „Камаро“ да минава през главния портал. Джони Бейлър слезе от автомобила, отвори багажника, извади един въдичарски прът и рибарско кошче и тръгна към тежката стоманена врата. Предупредителният звънец прониза цялата сграда. Бейлър се приведе до камерата и каза:
- Хей, Пач, събуди се.
- Чух те, чух те - отвърна диспечерът, поглеждайки часовника си. Беше малко след три. - Какво правиш тук толкова рано?
- Нещо не ме хваща сън. Изобщо не съм лягал. Реших, че е по-добре направо да дойда на работа, вместо да се разкарвам до къщи и обратно.
- За какво ти е тази въдица? Тая нощ тук нещо не кълве.
Диспечерът натисна един бутон - вратата се отвори с жужене - и проследи Бейлър по коридора на редицата обзорни монитори.
- Ще ходя на риба - заяви Бейлър, докато първата врата се затваряше след него и той крачеше към втората в тесния брониран и натъпкан с видеокамери и микрофони коридор. - А пък е малко рисковано да си оставям такъмите в колата.
Диспечерът натисна поредния бутон и вратите на асансьора безшумно се отвориха.
- Да не те е страх, че някой може да пребърка колата ти в тая стоманена крепост?
Изчака, докато Бейлър влезе в асансьора, и го задейства. Докато слизаше към подземния център, Бейлър вдигна глава към видеокамерата и й се изплези. Вратите на асансьора безшумно се разтвориха; пред него беше поредната врата. Той прокара картата си за самоличност през един процеп и изчака диспечера да освободи бравата. Бейлър пристъпи в комуникационния център, мина покрай съблекалнята с шкафчетата за дрехи, тоалетната и банята, кухнята, към полукръга от бронирано стъкло, което осигуряваше на диспечера пълен обзор на гаража и двата входа към него. Монитори опасваха една от стените на стаята, а електронното табло пред него му даваше достъп до цялото радиооборудване и всички наблюдателни камери.